Решение № 10966 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2012 г.

Решение № 10966 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Петранка Димова Димитрова с адрес гр. Димитровград, ул. "Петър Берон" № 2, вх. В, ет. 4, ап. 12 и адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. "Янко Сакъзов" № 1, ет. 1, ап. 1, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева против решение № 1621/10.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1512/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 261002801/31.01.2011 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - Пловдив, с който са й определени допълнителни задължения по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ в общ размер на 21 685.68 лв. и лихви в общ размер на 9 894.79 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на жалбата по наведените касационни основания и извърши служебна проверка на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 АПК приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Петранка Димитрова срещу РА № 261002801 от 31.01.2011 г., с който са й определени данъчни задължения - ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. - 2 062.19 лв. и лихви в размер на 1 782.18 лв., ДОД по чл. 35 ЗОДФЛ за 2004 г. - 5 999.22 лв. и лихви в размер на 4 429.61 лв., ДДФЛ по чл. 40 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 7 156.66 лв. и лихви в размер на 2 447.03 лв. и ДДФЛ от ЗДДФЛ за 2008 г. - 6 467.61 лв. и лихви в размер на 1 235.97 лв. първоинстанционният съд е приел, че за данъчни периоди 2003 г., 2004 г., 2007 г. и 2008 г. ревизиращите са констатирали, че извършените разходи от лицето, в т. ч. такива свързани с нарастване на имуществото му, не могат да се покрият с декларираните, съответно с получените приходи. Фактическите констатации са установени и подробно описани в РД и РА и не са оборени в проведеното съдебно производство. При наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не може да се реализира конкретния фактически състав на материалния данъчен закон - ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, поради което правилно определянето на данъчната основа в случая е извършено от органа по приходите, като законово определения механизъм и ред при осъществяването на тази дейност от страна на административния орган е спазен. Решението е правилно. Безспорно е установено наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В хода на ревизията е констатирано, че жалбоподателката не е подавала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 от ЗДДФЛ за проверявания период 2003 г.-2008 г. През този период тя е придобивала доходи от трудово правоотношение в размери, които едва биха покрили разходите й за издръжка. В същото време семейството е извършвало значителни разходи за покупка на недвижимо и движимо имущество. След анализ на събраните в ревизионното производство доказателства и изследване на приходите и разходите на семейството е констатирано, че те не са декларирали доходи, които да покриват направените разходи за 2003 г., 2004 г., 2007 г. и 2008 г. предвид на което е прието, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и данъчната основа е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, а не по общия ред. В съдебното производство по обжалване на ревизионен акт, издаден при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК при наличието на едно от основанията посочени в т. т. 1 - 8 органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. В случая е установено наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което е подкрепено със събраните доказателства. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице. Жалбоподателката не е оборила с относимите доказателства фактическите констатации на органа по приходите в обжалвания ревизионен акт. По време на ревизията жалбоподателката е дала обяснения, че всяка година тя и семейството й са получавали допълнителен доход в размер на 10 000 лв. от извършване на селскостопанска работа и от ремонти, извършвани от страна на съпруга й, които не са подкрепени с доказателства за извършването на такава дейност и получаване на такива приходи. Представена е и декларация от Теню Димитров Тенев (баща на съпруга на жалбоподателката), в която той е декларирал, че на 25.12.2002 г. е предоставил на сина си сумата от 50 000 лв., спечелени от селскостопански труд от него, съпругата му и семейството на сина му, но не са ангажирани също доказателства, че семейството се е занимавало с такава дейност и е реализирало приходи от същата, както и че Теню Тенев е разполагал с такава сума. Представени са и 19 договора за заеми, сключени между съпруга на жалбоподателката и физически лица, които при извършените насрещни проверки не са представили исканите им доказателства за предаване на сумите по тях и наличието на такива средства към датата на предоставянето им. Представените договори са еднотипни, като в тях не е посочено, че служат за разписки за предаване на уговорените суми. Неоснователен и в противоречие с данните по делото е доводът в касационната жалба, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му ревизиращите органи умишлено са изключили от констатациите в РА и РД данните за финансовото и имуществено състояние на семейство Димитрови за данъчен период 2006 г., независимо, че този период е включен в обхвата на данъчната ревизия. По делото е представена заповед № 1002801/17.08.2010 г. за възлагане ревизия на Петранка Димитрова, от която се установява, че ревизията следва да обхване задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2003 г. -31.12.2005 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. -31.12.2008 г., т. е. изначално 2006 г. не попада в обхвата на ревизията. Неоснователен е и вторият довод, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства по делото, в т. ч. представените доказателства, за притежаваната от семейството земеделска земя, която била обработвана и от това реализирани приходи. Към делото действително са приложени няколко скици, представени пред ревизиращите органи от Петранка Димитрова заедно с дадените от нея обяснения, касаещи възстановени земеделски земи на наследници на Тенчо Русев Запрянов, Димитър Тенев Русев и Мария Тодева Тенева, с тези скици по никакъв начин обаче не се установява, че възстановените земи на наследниците на посочените лица са на семейството на жалбоподателката и че семейството й ги е обработвало и е получавало доходи от продажбата на произведена селскостопанска продукция. Представените с касационната жалба доказателства съдът не следва да обсъжда, тъй като те не са свързани с установяване на твърдените касационни основания, а целят установяване на фактически обстоятелства, които е следвало да бъдат установени в първоинстанционното производство. В обобщение следва да се отбележи, че несъответствието между доходите и разходите на касаторката е установено в проведеното ревизионно производство и е подкрепено с доказателства. Това несъответствие освен, че сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и представлява определена по реда на ал. 2 данъчна основа, въз основа на която е изчислен и законово установения размер на данъка. По изложените съображения решението не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Същото е валидно допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение