Определение № 234 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4611/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8274 от 23.08.2016 г., подадена от С. А. С. от [населено място] и Е. А. П. от [населено място], чрез пълномощника им адв.Ю. М., против определение №329 от 04.08.2016г., на Върховния касационен съд, ІIІ г.о., постановено по гр.д. № 2548/2014г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна касационна жалба с вх.№2170 от 29.03.2016г. срещу определение №143 от 24.02.2016г. по в.ч.гр.д. №103/2016г. на Апелативен съд-В. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна. От ответниците по частната жалба [община] и [фирма] не е постъпил отговор. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Частните жалби са постъпили в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС, ІІ г.о. е оставил без разглеждане, като недопустима, частна касационна жалба вх.№2170/29.03.2016г., подадена от С. С. и Е. П. против определение 0143/24.02.2016г. по в.ч.гр.д.№103/2016г. по описа на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение на Окръжен съд-Добрич по гр.д.№683/2015г. по описа на същия съд за оставяне без разглеждане, като просрочена, подадената от настоящите жалбоподатели въззивна жалба срещу решение №95 от 01.07.2015г. по гр.д.№465/2013г. на Районен съд-Балчик, като е прекратено производството по делото. Съставът на ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК, в редакцията й от 03.07.2015г. /ДВ, бр.50 от 2015г./ на обжалване пред ВКС подлежат единствено визираните в ал.1 преграждащи определения, постановени за пръв път от апелативен съд. Когато обаче актът е постановен от окръжния съд като въззивна инстанция, същото определение подлежи на съдебен контрол пред апелативния съд, чието произнасяне е окончателно. Изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Частната касационна жалба е постъпила на 29.03.2016г., т.е. след влизане в сила на новата редакция на разпоредбата на чл.274, ал.2 /ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./, изр.1-во, предл.2-ро, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, съгласно която, когато определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /каквото е и процесното определение на на ОС-Добрич/, е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието определение е окончателно. Следователно,жалбата се явява процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Погрешното посочване в диспозитива на атакуваното определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, не създава за страната право на жалба, с каквото същата не разполага, съгласно процесуалния закон. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд