Решение № 8943 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2011 г.
ВАСIV отделение21.06.2011 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 4 от 09.02.2011 г., постановено по адм. дело № 523 по описа за 2010 г. на Административен съд - Добрич. ОСЪЖДА "Радида" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 2, представлявано от управителя Марина Иванова, да заплати на ЕТ "Симекс - Георги Симеонов", със седалище в гр. Тервел направените разноски пред касационната инстанция в размер на 700 (седемстотин) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8943 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Радида" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 2, представлявано от управителя Марина Иванова, чрез процесуалния представител адв. Сениха Рюстем, против решение № 4 от 09.02.2011 г., постановено по адм. дело № 523 по описа за 2010 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против протокол № А-10-3 от 09.07.2010 г. на тръжната комисия, в който са отразени резултатите от проведената първа тръжна сесия, открита със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Добрич № РД-10-126 от 02.06.2010 г., както и касаторът в настоящото производство е осъден да заплати разноски на ответника и заинтересованите страни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска оспореното решение да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно се иска след отмяната на решението да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се уважи подадената жалба. Иска се отмяна на решението и в частта за присъдените разноски, като същите по отношение двете заинтересовани страни се намалят до 150 лв. за всяка една от тях. Ответникът - директорът на ОДЗ-Добрич, в писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Милена Дякова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - ЕТ "Симекс-Георги Симеонов", чрез пълномощника си адвокат Кулаксъзова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна - ЗП Живко Георгиев Адамов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от събраните по делото доказателства, съдът правилно е установил, че жалбоподателят не е изпълнил точно включените в конкурсната документация условия и на основание чл. 47к, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ, след като комисията по провеждане на търга е констатирала неизпълнението на установените тръжни условия за участие в търга последната не е разгледала подадената от жалбоподателя оферта. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че тръжната комисия е следвало да събере служебно информация за регистрацията му, като правилно съдът е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 47а, ал. 1 като е приел, че даденото право на комисията по провеждането на търга служебно да събира доказателства за обстоятелствата, визирани във втория горецитиран законов текст, не означава, че същата има задължението да извършва проверка в случаите, в които са представени документи за участие в търга, но не са били изпълнени утвърдените вече условия за участие. От доказателствата по делото се установява, че пликовете с офертата на желаещите да участват в търга са били приети по надлежния ред и преди изтичането на посочения в заповедта срок, като жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за приемането и разглеждането на документи за участие в търга след изтичане на срока. Неоснователно е и възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 47к, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, като съдът е обсъдил депозираните в съдебно заседание свидетелски показания на Байсин Мустафа и Петър Петков и с оглед на личните си впечатления от свидетелите, както и съпоставящи ги с другите събрани в хода на производството доказателства и не е кредитирал цитираните по-горе свидетелски показания. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Добрич е бил сезиран с жалба, допълнително уточнена след оставяне на първоначалната без движение, подадена от настоящия касатор, против цитирания по-горе протокол на тръжната комисия за провеждането и определяне на резултатите от търга, обявен със заповед № РД-10-126 от 02.06.2010 г. на директора на ОДЗ-Добрич, както и против самата заповед № РД-10-126 от 02.06.2010 г. на директора на ОДЗ-Добрич с твърдения за нейната нищожност. Жалбата против проведения търг и резултатите от него е конкретизирана относно изрично посочените имоти в землището на с. Сърнец. В подробната жалба са развити възражения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на търга, материалния закон и неговата цел, като се иска отмяната му за оспорените имоти. Съдът е събрали относимите за спора доказателства и правилно е установил фактите. От приложените писмени доказателства е приел, че заповедта на директора на ОДЗ-Добрич с № РД-10-126 от 02.06.2010 г. е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което твърдението за нищожност е неоснователно. Със заповедта въз основа на описаните в нея фактически и правни основания е наредено провеждането на първата тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда за срок от 10 стопански години на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) в област Добрич за стопанската 2010/2011 г. за отглеждане на едногодишни полски култури за три категории имоти, описани в съответните три приложения. Със заповедта са утвърдени условията за участие в търга, първоначалната тръжна цена, образците и пр. Със заповед № РД-10-140 от 06.07.2010 г. е назначена комисията за провеждане на търга. Последната с протокол № А-10-3 от 09.07.2010 г. е открила провеждането на търга, съставила е присъствен лист, проверила е заявленията за участие. След като е допуснала редовните оферти, комисията е извършила класиране според предложената цена за декар. Неразделна част от протокола са приложенията към него. Жалбоподателят е отстранен от участие, тъй като офертата му не е отговаряла на условията на търга - същият не е представил заверено със свеж печат копие от регистрационна карта на земеделски производител, по което обстоятелство не се спори. За спорните имоти, предмет на жалбата, на първо място са класирани ЕТ "Симекс-Георги Симеонов" и Живко Георгиев Адамов. При така установените данни, съдът е обсъдил всички възражения, изложил е мотиви по тях, като ги е отхвърлил, поради което е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба отново са релевирани същите оплаквания, които подробно първоинстанционният съд е обсъдил и отхвърлил, понастоящем под формата на възражения са необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда. На първо място следва да се отхвърли доводът, че съдът избирателно е обсъдил данните във връзка с отстраняването на жалбоподателя от участие, като не е обсъдено възражението в жалбата, че изискването за свеж печат следва да се обсъди редом с това, въведено в точка 11 на раздел втори на тръжните условия, а именно, че документите по т. 3, 4 и 5 могат да бъдат представени в оригинал, нотариално заверени преписи или преписи, заверени от кандидата, което жалбоподателят е сторил. Съдът правилно е приел, че не е изпълнено изискването на тръжните условия, тъй като посоченото в т. 11 е едно общо указание, относимо към няколко документа, докато в т. 5.1 е записано конкретното изискване към задължително изискуемото копие от регистрационна карта на земеделски производител. В т. 5.1 изрично е посочено, че копието следва да е заверено със свеж печат от съответната ОДЗ по месторегистрация на земеделския производител. В тази връзка несъстоятелно е и възражението, че тръжната комисия е следвало служебно да извърши проверка на заявените данни. За комисията липсва задължение за подобно действие, поради което не е налице нарушение на процедурата. В нормата на чл. 47и, ал. 5 е регламентирана една възможност за комисията, да събере служебно доказателства за посочените в нормата обстоятелства, но липсва задължение за нея, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В случая, тръжната сесия е включвала множество имоти, в няколко землища, съответно много кандидати са подали заявления за участие, поради което комисията и технически е била възпрепятствана да извърши подобна проверка. Възражението за неяснота в тръжните документи и въвеждането на допълнителни изисквания с тях е недопустимо в производството по оспорване на крайния акт в процедурата. Възражението е относимо към законосъобразността на заповедта за откриване на тръжната сесия, с която са определени всички условия и изисквания, която не е оспорена и е влязла в сила, съответно разписаните с нея изисквания са станали задължителни. Правилно съдът е приел неизпълнение на изискванията на търга от страна на участника и правилност на отстраняването му. В жалбата са развити и оплаквания за допуснати нарушения на съществени административнопроцесуални правила, които също вече са обсъждани в оспореното решение, съответно за нарушения на процесуалните правила от страна на съда. Възраженията са неоснователни. Твърди се, че търгът не е започнал в определения в заповедта на директора на ОДЗ-Добрич час, а с един час по-късно, което обстоятелство не е намерило отражение в протокола на тръжната комисия. Не е отразено и обстоятелството, че около 13.00 часа е имало прекъсване на търга, който е продължил отново в 14.00 часа, без да е съставен нов присъствен лист на участниците. Действително в протокола на тръжната комисия е отбелязано, че търгът е открит в 10.00 часа. От протокола се установява освен това, че търгът се провежда за земите, намиращи се в община Тервел, който именно според заповедта е следвало да бъде открит в същия час. Дори и да се приеме за вярно твърдението, че точният час на започването на търга не е отбелязан в протокола на тръжната комисия, това не води до порок на процедурата, тъй като към протокола е приложен присъствен лист, в който са отбелязани номерата на предложенията на всеки един участник, името му и подпис за присъствие. В чл. 47к, ал. 3 ППЗСПЗЗ е предвидена възможността започването на търга да се отложи с един час от определения, в случай, че кандидатът или неговия пълномощник отсъстват. При тази законова възможност за отлагането на търга с един час, невписването на това обстоятелство, дори и да се приеме, че търгът е открит в 11.00 часа, не може да се приеме за основателно твърдението, че е допуснат съществен порок на процедурата. Второто твърдение относно неотбелязването на факта, че търгът е прекъсван около 13.00 часа също не може да бъде възприето за порок на проведения търг, тъй като по никакъв начин не се отразило на законосъобразността на акта или на правата на участниците. Друго твърдение в касационната жалба е относно това, че приемането на предложенията не е станало до края на определения в заповедта на директора на ОДЗ-Добрич час, а по-късно. Освен това се твърди, че не са били установени правила, които да указват как се приемат предложенията, кой води входящия регистър и пр. От данните по делото се установява, че тръжната комисия е проверила всяко едно от предложенията, които са разгледани според входящите им номера, от което следва, че има входящ регистър, който е представен и по делото. Също така е представен и списък на лицата, чакащи в 17:00 часа пред службата, за да им бъдат приети предложенията, като списъкът е с 28 лица, които са вписани в регистъра и чиито предложения са били приети и получили входящи номера. Това твърдение за допуснато нарушение също не може да бъде възприето за основателно, тъй като служителят е длъжен да приеме предложението, след като лицето, което го прави чака предложението му да се приеме и да му се издаде документа по чл. 47и, ал. 1, изречение трето от ППЗСПЗЗ. Предложението му е в срок, след като лицето чака в крайния час за приемане на предложенията и длъжностното лице, което е натоварено с тази дейност дължи приемането му. Не може да се възприеме за основателно твърдението за допуснато нарушение на съществени процесуални правила - непроизнасянето от съда по оспорването на подписа срещу участника ЕТ "Симекс - Георги Симеонов". С определение № 321 от 14.10.2010 г. съдът е открил производство по оспорване на подписите на три лица, съдържащи се в списъка на присъстващите лица, като е разместил доказателствената тежест и я е възложил на ответника. Настоящият състав намира, че след като присъственият лист е подписан от членовете на комисията, заверен е с печата на ОДЗ-Добрич, той по същността си е официален документ и тежестта за доказване на неговата неистинността е върху страната, която го е оспорила, или това е жалбоподателят - чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК. Въпреки това, процесуалният представител на ответната страна е представил две пълномощни, нотариално заверени с почти идентично съдържание, от които се установява, че Георги Симеонов Иванов, като ЕТ "Симекс - Георги Симеонов" е упълномощил Симеон Георгиев Симеонов, вероятно негов син, да извършва вместо него всякакви действия, включително и преупълномощаване. Ответната страна е заявила, че този участник е бил представляван от пълномощник, като е представила и пълномощните, които са се намирали в тръжната комисия. Да се оспорва подписа, чието авторство е заверено от нотариус, означава да се оспорва самата удостоверителна дейност, извършена от нотариуса, включително и нейната истинност. Оспорването не е доказано, а и жалбоподателят не е заявил никакви процесуални средства за доказване на допуснатото оспорване. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението за необходимост от заверка на документите, необходими за участие в търга, от комисията е неоснователно, тъй като в чл. 47к ППЗСПЗЗ няма изискване всеки документ или декларация, която се съдържа в плика с предложението на кандидата да се заверява с подписите на членовете на комисията. Такова изискване е въведено само за предложенията - ал. 4 и това са ценовите предложения. От приложения протокол се установява, че той съдържа всички необходими реквизити, разписани в чл. 47к, ал. 2, поради което и това твърдение е неоснователно. Неоснователни са и всички твърдения относно незаконосъобразността на частта от решението за разноските и по-конкретно относно това, че жалбоподателят е осъден да заплати на заинтересованите страни направените от тях разноски. Аналогията, която се прави с подпомагащата страна в гражданския процес е неуместна, защото третото лице и заинтересованата страна имат различни процесуални права и качества на участие в съдебното производство. Според чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването, страната за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Няма съмнение, че това са заинтересованите страни, за които административният акт е благоприятен, защото това са участниците, спечелили търга за спорните имоти, поради което на същите се дължат разноски. Твърдението, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е също неоснователно. В последното съдебно заседание, проведено на 18.01.2011 г., в протокола е отразено, че жалбоподателят се е представлявал от адвокат Рюстем, а заинтересованата страна - от адвокат Кулаксъзова. Тя се е легитимирала с пълномощно, в което е отразена внесената от упълномощителя й сума от 750 лв., а в хода по същество е поискала и присъждане на разноските. Адвокат-пълномощникът на жалбоподателя е присъствал и е могъл да направи възражение с основание чл. 78, ал. 5 ГПК, но не го е направил, поради което правото му е преклудирано. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат Кулаксъзова за присъждане на сторените от доверителя й разноски пред касационната инстанция, като основателно, с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено. От представеният договор за правна защита и съдействие - серия "А", № 0040879, сключен на 30.05.2011 г., се установява, че заинтересованата страна е внесла сумата от 700 лв. за адвокатски хонорар за един адвокат. Касаторът ще следва да бъде осъден да ги заплати. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение