Определение № 2623 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Март медия“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ №40, ет. 1 срещу Определение №10386 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по административно дело № 1861/2025 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо, изх. №53-00-2065 от 26.09.2025 г. на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - София. Частният жалбоподател - „Март медия“ ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че съдът неправилно е определил характера на оспорения акт и не е отчел, че по абсолютно идентично предходно писмо, съдът се е произнесъл по същество. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство. Ответникът по частната жалба – директорът на ОПУ – София изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът приема, че оспорваното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление. С него жалбоподателят е информиран, че рекламното съоръжение е „незаконно“ и е поканен да извърши доброволни действия, като са му указани последиците от неизпълнение. Въз основа на горното съдът е приел, че съдебното производство е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК и го е прекратил. Определението е правилно. Оспореният в първоинстанционното съдебно производство акт няма белезите на акт по смисъла на чл.21 АПК. В тази връзка, неоснователно е позоваването на Решение №6654 от 18.06.2025 г. по адм.д. №863/2025 г. на Върховния административен съд, тъй като последното касае различна фактическа обстановка. Видно от мотивите на посоченото съдебно решение, то касае отказ за издаване/преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя, какъвто не е настоящият случай. Видно от представените по делото доказателства по жалба на „Март медия“ ЕООД против Протокол №РД-15-2784/25/2025 на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е отказано преиздаването на Разрешение №53-00-17173 от 12.11.2012 г. е образувано адм.д. №1694/2025 г. на Административен съд – Бургас, което към 24.11.2025 г., е обявено за решаване. С оспорваното в настоящото производство писмо е дадена възможност на дружеството в 15 – дневен срок от получаването му да демонтира съоръжението, като е информиран за последиците от неизпълнение. В писмото не се съдържа волеизявление за отказ за издаване/преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя. С оглед на изложеното, изводът на съда за характера на оспорения пред него акт - покана за доброволно изпълнение, е правилен. Поканата за доброволно изпълнение е акт, който пряко не засяга права и законни интереси на адресата. Нейната роля в изпълнителното производство е да уведоми и предупреди длъжника за съществуващото задължение като му даде последна възможност да го изпълни доброволно. Поканата не определя нито дължимостта и размера на задълженията, нито е основание за предприемане на принудително изпълнение. Поканата сама по себе си не засяга по какъвто и да е начин права и законни интереси на длъжника в процеса на изпълнение на задълженията. Тя се явява негова (на процеса на изпълнение) задължителна законова предпоставка, елемент от динамичния фактически състав на изпълнението и неизпращането й може да опорочи образуваното изпълнително производство, но тя не е акт, който едностранно определя материално правоотношение между адресата и адресанта. Тя не е и действие по принудително изпълнение, тъй като към тези действия органът може да пристъпи едва след като изпрати поканата. Този характер на поканата за доброволно изпълнение прави недопустимо оспорването й по съдебен ред. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващо евровата равностойност на 200 лева, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение