Решение № 3827 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8383/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. Г. от гр.Стара Загора, против Решение № 2058 от 21.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1061/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение (ЕР) № 00854 от 06.11.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което е потвърдено Експертно решение № 691 от 20.09.2024 г. на ТЕЛК, втори състав, при УМБАЛ „Проф.д-р С. Киркович“АД, гр.Стара Загора, с което е отменен болничен лист № Е20231925118 от 18.09.2023 г. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационния основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на решаващия съд, че здравето му е било напълно възстановено и му е позволявало да полага труд след 30-тия ден на претърпяната от него операция. Твърди, че не става ясно защо съдът не е кредитирал заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел. Иска да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуален представител юрисконсулт Е.Дурчова, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: ОД на МВР - Стара Загора, Териториално поделение на НОИ – Стара Загора, Агенция за социално подпомагане – Стара Загора, Агенция за хората с увреждания, „Медицински център 1“ ЕООД, Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р С. Киркович“ АД гр.Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение (ЕР) № 00854 от 06.11.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни болести, с което е потвърдено Експертно решение № 691 от 20.09.2024 г. на ТЕЛК, втори състав, при УМБАЛ „Проф.д-р С. Киркович“АД, гр.Стара Загора, с което е отменен болничен лист № Е20231925118 от 18.09.2023 г. Първоинстанционният съд е установил, че от 11.08.2023 г. до 15.08.2023 г. В.Г. е бил на лечение в МБАЛ “Тракия“- Ст.Загора във връзка с [заличен текст], като на 14.08.2023 г. е бил опериран, а на 15.08.2023 г., поради липса на значими субективни оплаквания, е изписан с препоръка за първи контролен преглед на 21.08.23 г. и втори контролен преглед на 28.08.23 г. в ДКБ. При дехоспитализацията е издаден БЛ за болничния престой плюс продължаващото домашно лечение: БЛ №Е20232187189 от 13.08.23 г. до 14.09.23 г. за 30 дни. След извършен на 18.09.2023 г. преглед от лекуващия го лекар /АЛ №23261106Е7ЕВ от 18.09.2023 г./ е насочен към ЛКК. При извършен преглед на лицето ЛКК при „Медицински център 1“ ЕООД“ ЕООД и съставен протокол № 735 от 18.09.2023 г., на жалбоподателя е издаден: БЛ № Е20231925118 от 15.09.23 г. до 14.10.23 г. В протокола, в графа обективно състояние ЛКК е вписала [заличен текст]. Болничният лист е обжалван пред ТЕЛК от ТП на НОИ - Стара Загора, като Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Професор С. Киркович“, с решение № 907/14.12.23 г. го отменя. Решението на ТЕЛК е обжалвано от Г. пред НЕЛК - София, специализиран състав по хирургически, ортопедични и СЗЗ болести, който с ЕР № 00274/27.06.2024 г. отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване с указание да се изиска от Г. допълнителна медицинска документация. След изискване на такава от Г., с ЕР № 00691/20.09.2024 г. ТЕЛК втори състав при УМБАЛ „Професор С. Киркович“ АД повторно е отменен БЛ № Е20231925118 от 18.09.2023 г. с мотив, че от представения медицински протокол на ЛКК- ортопедична в анамнезата няма описани оплаквания на лицето и няма отразени следоперативни усложнения. В заключение ТЕЛК е приела, че документираното състояние на Г. не обуславя продължаване на временната му неработоспособност с още 30 дни. Повторното решение на ТЕЛК е обжалвано от Г. пред НЕЛК, която постановила оспореното в производството пред Административен съд - Стара Загора решение. Специализираният състав на НЕЛК също е приел, че в МЕД няма приложена медицинска документация, обуславяща продължаваща временната неработоспособност за още 30 дни, няма приложени амбулаторни листове с консултация от ортопед. Първоинстанционният съд, на основание чл. 163, ал. 3 от АПК е указал на жалбоподателя Г. необходимостта да представи медицинска документация за установяване на здравословното му състояние към момента на издаване на отменения болничен лист, като такава не е представена. По искане на жалбоподателя, по делото е назначена съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение относно естеството на заболяването, характера на претърпяната оперативна интервенция и възстановителния период. Вещото лице не коментира посоченото в протокола обективното състояние на жалбоподателя, тъй като според него бурсата няма отношение към движението на лакътната става. По делото е разпитан и един свидетел, който посочва, че след операцията е ходил да помага на жалбоподателя, който трудно е използвал дясната си ръка. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд при осъществения контрол за законосъобразност на административния акт, по реда на чл. 168 АПК и на посочени в чл. 146 АПК основания, е приел, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ - специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, определен с оглед посочената диагноза, че е издадено в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е констатирал, че в рамките на срока за произнасяне от НЕЛК не са били ангажирани доказателства, които да установят наличие на обективни данни за продължаващо обострено състояние на жалбоподателя за продължаващо лечение и съответно наличие на предпоставки за издаване на спорния болничен лист. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че не установява състояние на временна неработоспособност на жалбоподателя към релевантния момент на издаване на болничния лист – продължение, поради което и изводът на НЕЛК, отразен в обжалваното ЕР, а именно че в приложената медицинска документация не се съдържат доказателства за остро или усложнено състояние, обуславящо временната неработоспособност и липсва въобще описано подобно състояние, изследвания и лечение, се явява правилен и законосъобразен. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. При разглеждане на делото решаващият съд е събрал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в т.ч. и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което е кредитирано от съда, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Постановеният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано съдът е достигнал до извода, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираният състав на НЕЛК е бил длъжен да се произнесе само по въпроса налице ли е временна неработоспособност за периода на оспорвания болничен лист въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК. В случая НЕЛК е констатирала, че в МЕД и ЕР на ТЕЛК няма описана и приложена никаква медицинска документация за извършени консултативни постоперативни прегледи за проследяване на състоянието и провеждано лечение, няма описани постоперативни усложнения, които да обусловят временна неработоспособност, както и че лицето също не е приложило никаква медицинска документация от проведени ортопедични прегледи и допълнително лечение. Формираните от НЕЛК изводи във връзка със здравословното състояние на Г. не се опровергават и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел. В медицински протокол на ЛКК № 735 от 18.09.2023 г., при снетата анамнеза, не е отразено оплакване на лицето за болки и ограничени движения в дясната лакътна става, каквито твърдения са изложени в касационната жалба, а и вещото лице посочва, че бурсата няма отношение към движението на лакътната става. След като приложената медицинска документация не обуславя наличието на „временната неработоспособност“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от НМЕ, към момента на издаване на оспорения болничен лист и за времето за което е издаден, оспореното решение на НЕЛК, с което се потвърждава Експертно решение № 691 от 20.09.2024 г. на ТЕЛК, втори състав, при УМБАЛ „Проф.д-р С. Киркович“АД, гр.Стара Загора, с което е отменен болничен лист № Е20231925118 от 18.09.2023 г. се явява законосъобразно. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за настоящото производство се явява основателно. На основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,