Определение № 46 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2336/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“,гр. София срещу определение № 491 от 05.08.2021 г. по т.д. № 17/2021г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба – „ЧЕРТАСИГ – застрахователно и презастраховатлено дружество“ АД, регистрирано в Република Румъния, действащо чрез регистрираният му в Република България клон „ЧЕРТАСИГ – застрахователно и презастрахователно дружество АД – клон България“ – счита частната жалба за основателна и поддържа искането на ищеца за спиране на делото, а не за неговото прекратяване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, е обезсилено решение № 533/08.04.2020 г. по т.д. № 1143/2019 г. по описа на СГС и производството по делото е прекратено като недопустимо. За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че ответникът „ЧЕРТАСИГ – застрахователно и презастраховатлено дружество“ АД, регистрирано в Република Румъния, действащо чрез регистрираният му в Република България клон „ЧЕРТАСИГ – застрахователно и презастраховатлено дружество АД – клон България“, е обявен в несъстоятелност в Република Румъния. За приложим закон, уреждащ последиците от висящите искови производства, започнати от индивидуален кредитор в друга държава- членка, съдът е приел румънския закон № 85/2014 г. на основание чл. 624 КЗ вр. чл. 274, параграф 2, б. „д“) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2009 г. Решаващият състав е приел за приложима към случая разпоредбата на чл. 75, параграф 1 от румънския закон № 85/2014 г., съгласно която- от датата на откриване на производството всички съдебни, извънсъдебни действия или мерки за принудително изпълнение за реализиране на вземанията върху имуществото на длъжника се спират по право, а за кредиторите е предвиден ред за заявяване на вземанията им в специалното производство по несъстоятелност. В същата норма, според състава е посочено, че възобновяване на спрените производства се допуска само в случай на отмяна или обезсилване на решението за откриване на процедурата, или при закриване на производството по реда на чл. 178 от румънския закон № 85/2014 г. Съобразявайки общите норми на чл. 75 със специалните и по конкретно с чл. 262,ал.4 от румънския закон № 85/2014 г., приложими спрямо застрахователи/презастрахователи в несъстоятелност, въззивният съд приел, че не е налице различие в правните последици по отношение на хода на съдебни дела със страна фалиралия застраховател, висящи към момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо последния, като нормата на чл. 242 закон № 85/2014 г. препраща към общите правила на Глава I от закона. Прието е още, че нормата на чл. 262 от закон № 85/2014 г. не предвижда правило за възобновяване на спрените съдебни производства на индивидуални кредитори, като единственият начин за включване и установяване на вземанията на индивидуален кредитор в таблиците с вземанията бил със заявление пред синдика/съдебния администратор или със съдебна жалба срещу отказа на същия да впише дадено вземане в списъка с вземания. Оттук е изведен решаващ извод, че исково производство за вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност е без правен интерес за ищеца, доколкото установено от българския съд вземане не може да бъде включено в таблиците с вземанията по реда на румънския закон № 85/2014 г., нито респективно отхвърлянето на иска за същото вземане би рефлектирало върху таблиците с вземанията, ако същото бъде прието от синдика/съдебния администратор по реда на румънския закон № 85/2014 г. Частният жалбоподател оспорва правилността на въззивното определение, аргументирайки се с чл. 45 КМЧП- че нормите на румънския закон № 85/2014 г. са несъвместими с българския правен ред. Счита, че следва да се приложат нормите на българското законодателство в тези случаи, като съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ и чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК висящото индивидуално съдебно производство подлежи на спиране, а не на прекратяване, като същото се възобновява или прекратява при наличие на предпоставките на чл. 637, ал. 3 и ал. 2 ТЗ съответно. В случай, че румънското право е счетено за приложимо, то относими са специалните норми на чл. 262 от румънския закон № 85/2014 г., а не общите правила - чл. 75 на същия закон, обосновавайки този извод с разпоредбите на чл. 243, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от румънския закон № 85/2014 г., като на основание чл. 45, ал. 3 КМЧП, счита за несъвместими с българския обществен ред нормите от румънския закон, регламентиращи прекратяване на висящите индивидуални съдебни производства. Посочва още, че на основание чл. 102 от румънския закон № 85/2014 г. ДА „ДРВВЗ“ била подала жалба срещу невключването на вземането си от 637 956,13 лв., представляващо застрахователна сума по застраховка „Гаранция“, в предварителните таблици на вземанията на задълженията на длъжника „ЧЕРТАСИГ – застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, възникнало преди датата на започване на процедурата по несъстоятелност. Частната жалба е основателна. Настоящият състав изцяло споделя пространно мотивираните изводи на състава на Софийски апелативен съд относно приложимото към случая право на Република Румъния. В тази връзка, необосновани са възраженията на частния жалбоподател, основани на чл. 45, ал. 3 КМЧП. Спирането на съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжник в несъстоятелност, респ. тяхното прекратяване, не е несъвместимо с българския обществен ред, доколкото същото е уредено в чл. 637 от българския ТЗ. Установени са и фактите по спора, а именно -с решение № 175-ОЗ от 02.03.2020 г. на Комисията по финансов надзор, достъпно в Търговския регистър по партида на „ЧЕРТАСИГ – Застрахователно и презастрахователно дружество АД – Клон България“ КЧТ на клона са наложени принудителни административни мерки по чл. 592, ал. 2 КЗ вр. чл. 587, ал. 3, т. 6 КЗ, като основание за налагането им е отнемането на лиценза на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество АД“ от компетентния местен регулаторен орган. Видно от удостоверение от Окръжен съд Букурещ, VII-мо г.о. от 03.07.2020 г. (л. 25-29 от т.д. № 17/2021 г. на САС), румънският окръжен съд на основание чл. 250, ал. 3 и чл. 71, ал. 1 от румънския закон № 85/2014 г. е обявил „ЧЕРТАСИГ – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД във фалит. Правните последици от фалита са регламентирани в чл. 250, ал. 3 във връзка с чл. 145 от румънския закон № 85/2014 г. Или в случая приложим към правоотношението закон е именно закон №85/2014г., уреждащ както общия ред, така и специалните правила по отношение производството по несъстоятелност спрямо застраховател и презастраховател. Тълкуването на приложимите норми, на така определения относим към случая закон,осъществено от състава на Софийски апелативен съд е неправилно, с оглед прилагане на общите разпоредби - чл. 75 от закон № 85/2014 г., без отчитане на специалния ред, който ги дерогира. Глава ІV на закон № 85/2014 г. предвижда специални правила за производството по несъстоятелност на застрахователни и презастрахователни дружества. Съгласно чл. 262, ал. 4 от № 85/2014 г. решението за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател/ презастраховател има за последица спирането на всички съдебни и извънсъдебни действия, както и на принудителните изпълнителни действия, предприети срещу застрахователното/презастрахователното дружество- длъжник. Съдът действително е обсъдил тази разпоредба, но в контекста на неправилното си разбиране, че специалната норма не урежда по-нататъшния ход на спрените по този ред дела, поради което следва да се приложи общата разпоредба.Този извод е направен при липса на отчитане на регламента, съдържащ се в цялата специална норма на чл.262 и по-конкретно на ал. 5, на текста, предвиждащ, че застрахователни вземания, установени чрез изпълнителен титул, получен след момента на обявяване на решението за несъстоятелност, се регистрират в съда в срок от 10 дни след получаване на титула. В този случай, съдебният ликвидатор проверява и регистрира вземането, ако е необходимо, в таблицата с вземания, като съобрази реда на преференциите и/или тяхното основание. Тези вземания не могат да се впишат, само ако се претендират след датата на изготвяне на окончателните консолидирани таблици с вземания. Следователно, изводът за липса от правен интерес за ищеца ДА „ДРВВЗ“ да води иск с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ е преждевременно направен, а изводът за идентичност между общата норма на чл. 75 и специалната на чл. 262 от румънския закон № 85/2014 г. – неправилен. Още повече, че ако съдът е имал съмнения относно съотносимостта на общ и специален ред е могъл по реда на чл. 43 КМЧП да установява съдържанието на правото по произход на ответника по отношение правните последици от откритото производство по несъстоятелност на застрахователя, в това число като установи и съдебната практика по приложимост на тези норми, от която би могъл да изведе и процедирането на румънския съд в разглежданата хипотеза на наличие на висящ съдебен спор, повдигнат от чуждестранен кредитор срещу застрахователното дружество, обявено във фалит. Липсата на отчитане и обсъждане на ал.5 на чл.262 от закон № 85/2014г. е довела състава до неправилния извод за липса на правен интерес за ищеца. С оглед разгледаната норма, такъв е налице, тъй като с нея е предвидена възможност за включване на нови вземания, след датата на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Наличието на висяща процедура по установяване на вземанията на ищеца в производството по несъстоятелност пред Окръжен съд Букурещ се удостоверява от уведомление от съдебния ликвидатор на „ЧЕРТАСИГ – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, съгласно което решението за отхвърляне на иска на ДА „ДРВВЗ“ е предмет на дело № 8080/3/2020/а6 по описа на Окръжен съд Букурещ със заседание, насочено за 15.10.2021 г (л.186-187 от делото). Преди да прекрати производството като недопустимо, поради липса на правен интерес, въззивният български съд е следвало да съобрази изхода от установяване в производството по несъстоятелност на „ЧЕРТАСИГ – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД на вземанията на ищеца ДА ДРВВЗ, предмет на т.д. № 17/2021 г. по описа на Апелативен съд София, както и правните последици на решението на чуждия съд. Едва след приключване на това производство и в зависимост от правните последици на същото спрямо вземанията на ДА „ДРВВЗ“, регламентирани съобразно нормите на румънския закон № 85/2014 г., следва да се извърши и преценка в това число и след положени процесуални усилия по доказване на чуждото право по реда на чл.43 КМЧП за наличие на процесуални пречки за развитие на производството пред българските съдилища. С оглед изложеното въззивното определение следва да бъде отменено а делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на определението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение