Определение № 9389 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (наименована жалба) на Ю. Ю. Г. против част от решение № 5530/28.05.2025 г., постановено по адм.д.4091/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В частната жалба се твърди, че атакуваната част от съдебното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, необосновано и порочно, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд-София-град (АССГ). Изложени са подробни съображения за допустимост и основателност на искането по чл. 246, ал. 1 от АПК, което е оставено без разглеждане от тричленния състав на Върховния административен съд. Не претендира разноски. Ответникът главният архитект на Столична община оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваната част от решение № 5530/28.05.2025 г., постановено по адм.д.4091/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, която има характер на определение е оставено без разглеждане искането на Ю. Ю. Г. за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на решение № 11366/09.07.2024 г., постановено по адм. д. 11603/2023 г. по описа на АССГ и е прекратено производството по делото в тази част. Тричленният състав е приел, че искането е процесуално недопустимо, защото Ю. Г. е участвала в пъровинстнациооното производство като жалбоподател и не се явява трето лице по спора, за да разполага с право на защита по реда на чл. 246 от АПК. Така постановения съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Атакуваният съдебен акт е постановен от законен съдебен състав в установената от АПК писмена форма, подписано е от всички съдии, които са участвали в произнасянето му, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. Тричленният съдебен състав е бил сезиран от Ю. Г. на две отделни правни основания с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на АССГ, което е постановено по жалба на Ю. Б. Г. и Ю. Ю. Г.. Искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е разгледано като подадено от страна по делото, каквато се явява Ю. Г., а в останалата част, в която тя се позовава на предпоставките на чл. 246 от АПК като трето неучастващо по делото лице, обосновано е оставено без разглеждане, защото тя е била страна пред първата инстанция. Твърденията, че Ю. Г. не е участвала в административната фаза на производство не пораждат за нея право да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение като трето лице. В спора по същество, който подлежи на разглеждане в предвидените от закона редовни съдебни инстанции, се осъществява съдебен контрол относно твърдения за допуснати нарушения в административното производство, приключило с издаване на оспорения административен акт. Правото на искане за отмяна по чл. 246 от АПК принадлежи само на лице, за което влезлият в сила съдебен акт е неблагоприятен и го обвързва, макар и да не е било страна по делото, респективно не е имало възможност в редовното съдебно производство да упражни правото си на защита. В случая Ю. Г. е оспорила по съдебен ред административен акт, за която твърди, че я засяга и е неблагоприятен за нея, поради което доводите й за нарушено право на участие в административното производство не е възможно да обусловят право да иска отмяна по чл. 246 от АПК на влязлото в сила съдебно решение, постановено по тази нейна жалба. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваната част от съдебното решение като действителна, правилна и съобразена с приложимия процесуален закон следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,