Определение № 4205 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 328/2024 г.

Постъпила е молба от касатора „Цезар 2001“ ЕООД, чрез адв. Д. А., с вх.№13977/12.08.2024г., с искане производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на спора по гр.д.№ 2616/2020г. по описа на САС, 10 ти състав, спряно. Насрещната страна по искането – ищцата И. Х. З., чрез адв. П., възразява срещу основателността му. Искането е неоснователно. Касационната инстанция не е съд по същество, а инстанция за проверка на материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд. Затова, съобразно постановките на т. 8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, приложими и за действащия ГПК, касационната инстанция не може да спира производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, освен в хипотезата на чл. 295, ал. 2 ГПК /така т. 9 от ТР № 2 от 2.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 2/2004 г., ОСГК/, каквато не е налице в случая. Воден от горното,настоящият състав на Върховния касационен съд