Определение № 50018 от 05.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 875/2022 г.

ВКСI търговско отделение05.03.2024 г.докладчик Тотка Калчева

Диспозитив

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 50084/09.01.2024 г., постановено по т.д.№ 875/2022 г. от ВКС, в частта за разноските, като постановява: ОТМЕНЯ решението в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на А. Г. А. сумата над 251,88 лв. – разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част на претенцията. ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, [населено място], [улица], да заплати на Адвокатско дружество „К. и Б.“, [населено място], [улица], ет.3, офис 4, сумата от 3156,83 лв. (три хиляди сто петдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) – адвокатско възнаграждение за всички инстанции. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Адвокатско дружество „К. и Б.“, [населено място] за изменение на решение № 50084/09.01.2024 г., постановено по т.д.№ 875/2022 г. от ВКС, в частта за разноските. Молителят твърди, че е настъпила промяна в наименованието на адвокатското дружеството от Адвокатско дружество „Г.“ на Адвокатско дружество „К. и Б.“; доверителят им А. А. е сключил с Адвокатско дружество „Г.“ договор за правна защита при условията на извършено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и че с решението съдът е присъдил разноски, включващи адвокатско възнаграждение, в полза на А. А., а не на адвокатско дружество. Моли да се измени решението, като определената по съразмерност сума от 3156,83 лв. да бъде заплатена на адвокатското дружество. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва молбата по съображения за липса на пълномощно на адвокатското дружество с право да преупълномощава други адвокати и за осъществено процесуално представителство в заповедното производство. Върховният касационен съд, І т.о. констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима и основателна. С молба от 14.09.2023 г. касаторът А. А. чрез пълномощника си адвокат Д. Б. е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. С договор за правна защита и съдействие от 04.09.2019 г. А. А. е възложил на Адвокатско дружество „Г.“ да го представлява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като е материално затруднено лице. Договорът съдържа и упълномощаване на адвокатското дружество, както и е представено пълномощно, с което управителят на дружеството преупълномощава на основание чл.71, ал.1 ЗА адвокати, включително адвокат Д. Бакържиев. Видно от две справки от регистър БУЛСТАТ (от 23.01.2024 г., представена с молбата по чл.248 ГПК и от 29.02.2024 г., служебно приложена от съда) Адвокатско дружество „К. и Б.“ е регистрирано на 03.02.2023 г., като до 03.01.2023 г. наименованието му е било Адвокатско дружество „К., Б. и И.“, а преди този момент - Адвокатско дружество „Г.“. С решение № 50084/09.01.2024 г. по т.д.№ 875/2022 г. ВКС е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на А. Г. А. сумата от 3408,71 лв., представлява разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от иска. При определяне на разноските съдът е посочил, че общият размер на разходите на касатора за трите съдебни инстанции е 16857,43 лв. – сума, която представлява сбора на всички претендирани разноски по представения списък по чл.80 ГПК. Съставът на ВКС констатира, че при разпределение на отговорността на разноските е допуснал грешка, изразяваща се присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на представлявания на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА касатор, а не на адвокатското дружество. Общата сума на разноските е в размер на 16857,43 лв. и включва определените възнаграждения от 15611,78 лв. и 1245,65 лв. - разходи за експертиза и държавна такса. Отговорността за разноски на ответника по касационната жалба следва да се определи съразмерно на отхвърлената част от исковете, като „Юробанк България“ АД следва да заплати на А. Г. А. сумата от 251,88 лв., а на Адвокатско дружество „К. и Б.“ – възнаграждение в размер на 3156,83 лв. Възражението на ответника за липса на осъществена адвокатска защита в заповедното производство по същество е за неправилно определяне на възнаграждението. Възражение в посочения смисъл не е било заявено и същото не подлежи на обсъждане в настоящото производство по чл.248 ГПК. Размерът на възнаграждението е бил определен от съда в решението и срещу този размер ответникът не е подал молба за изменение. Молбата на касатора е основана на неправилното присъждане на така приетия размер на възнаграждението на доверителя, а не на адвокатското дружество. По изложените съображение следва да се допусне исканото изменение на решението в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

5