Определение № 182 от 21.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 719/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Е. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, ГО, постановено на 08.12.2015г. по в.гр.д.№479/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Г. Т. Е. срещу И. Т. Е. и Т. И. Е. на основание чл.109 ЗС иск за премахване на поставената камера на покрива на къщата им, с която заснемат двора и жилището на ищеца, както и за ограничаване поставянето на камера на срещуположно на имота на ищеца на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор е отхвърлен като недопустим и производството по делото е прекратено, а предявеният от Г. Т. Е. срещу И. Т. Е. и Т. И. Е. на основание чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД иск за присъждане на обезщетение в размер на 5500лв. за неимуществени вреди, които И. Т. Е. му е причинил чрез поставяне на камера, а Т. И. Е. като собственик на къщата, е отхвърлен като неоснователен. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като постановеното от въззивния съд решение е нищожно, защото е налице заобикаляне на закона и е постановено в противоречие с добрите нрави-предявеният иск е за защита на граждански права, заложени в чл.32 от Конституцията на Република България, а не вещноправен иск. Поддържа също така, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като недопустимо-постановено по непредявен иск. Поставя въпроса /уточнен от съда/ за възможността да бъде предявен иск за защита на граждански права, заложени в чл.32 от Конституцията на Република България, срещу нарушение, застрашени от нерегламентирано частноправно видеозаписване на данни за хората и семействата им, като счита, че казусът е с голямо приложение относно разпространението на видеозаписващи устройства, които евентуално биха нарушили прогласените граждански права и поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване с оглед установяване на практика по тези обществени отношения. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците Т. И. Е. и И. Т. Е. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Предявен е иск за премахване на камера, поставена на покрива на къщата, в която ответниците имат собственост с твърдения, че поставянето на камерата нарушава правата на ищеца, засяга неприкосновеността на дома му, следи и заснема целия му личен живот и живота на семейството му, което нарушава конституционните му права, защитени в чл.32 от Конституцията на Република България, както и иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. С обжалваното решение е прието, че искът за премахване на камерата, от която се заснема двора на жилището на ищеца и за ограничаване поставянето на камера срещуположно на този имот, уточнен на 23.03.2014г. и 16.05.2014г. като искане, свързано с възстановяване на правото му да ползва имота, в който живее необезпокоявано и да бъде възстановено фактическото положение от преди поставянето на заснемащата и записваща камера, както и ответникът да бъде осъден да не извършва записване и заснемане на имота на ищеца и да преустанови заснемането и записването чрез насочената към имота му камера и да я премахне, съдържа характерните белези на негаторен иск по чл.109 ЗС в една от възможните му форми, а именно искане за преустановяване на претендирано неоснователно въздействие от страна на ответника върху собствен на ищеца недвижим имот, което без да отнема владението върху последния, пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, както и за премахване на последиците от неоснователното въздействие. С оглед уточненията на исковата молба е прието, че ищецът счита обитавания от него имот за свой и поради това претендира защита срещу извършеното от ответниците нарушение, което му пречи спокойно да упражнява правата си, поради което според въззивния съд първата претенция има за предмет премахване на това въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Прието е, че този извод се подкрепя и от обстоятелството, че отделно ищецът е предявил и иск за обезщетение за причинените му от записването вреди, с което изчерпва допустимите начини на защита на конституционното му право на неприкосновеност на личния му живот. С оглед на това не е зачетено депозираното от ищеца становище в открито съдебно заседание на 30.09.2014г., че делото не е за собственост на недвижим имот, а за абсолютни конситуционно установени права на човека и че той не противопоставя собствеността си, а правото да не бъде следен и записван. Изложени са съображения, че негаторният иск е вещен иск и е способ за защита на право на собственост и след като е установено безспорно по делото, че ищецът не е собственик на имота, чиято защита претендира, нито притежава ограничено вещно право върху него, то искът следва да се приеме за неоснователен. Прието е, че в решението на първоинстанционния съд е допусната терминологична непрецизност, която свързва отхвърлянето на иска по същество с неговата процесуална допустимост, но от мотивите на първоинстанционното решение и от формулировката в диспозитива следва, че първоинстанционният съд е разгледал иска по същество, констатирал е липсата на материална предпоставка за неговото уважаване и, макар погрешно да е направил извод, че тя обуславя липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, е постановил съответстващ на направените констатации съдебен акт. Прието е, че процесуалната легитимация на ищеца следва от неговите изявления, че не е нужно да е собственик на недвижим имот, за да се противопоставя на записването на личния си живот, че не противопоставя собствеността си, а правото си да не бъде заснеман и да не бъде следен. Изложените от въззивния съд съображения по отношение на правната квалификация на заявеното за съдебна защита право, съпоставени с твърденията, съдържащи се в исковата молба и в последващите молби, уточняващи исковата претенция, обосновават извод за необходимостта касационното обжалване да бъде допуснато с цел извършване на проверка за допустимостта на въззивното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение