Определение № 6399 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Н. Л., подадена чрез пълномощника адвокат Е. Фикри, за допълване на постановеното решение № 2850 от 19.03.2025 г. по настоящото адм. дело № 10644/2024 г., като й бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Ответникът по искането - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, не е представил отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по настоящото дело решение № 2850 от 19.03.2025 г., е оставено в сила решение № 15278 от 23.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8753/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С него по жалба на Н. Н. Л. е отменена заповед № ЧР-610 от 22.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. чл. 108 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като „главен одитор по чл. 45 ЗВОПС в дирекция „Одити на средствата по социална политика и образование“ при Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, считано от 22.08.2023 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Така спорът окончателно е разрешен в полза на Н. Л., поради което на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК има право на разноски и за касационната инстанция, които не са й присъдени. В депозирания от нея отговор на касационната жалба - в неговото начало, тя е поискала присъждане на разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание на 11.02.2025 г. при изразяване на становище по оспорването, чрез пълномощника си адвокат Фикри е заявила, че представя списък за разноски, като е потвърдила това и в хода по същество, допълвайки, че представя и доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар. Представени са списък на разноските, изразяващите в дължимо и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и доказателства за реалното им заплащане - издадена фактура от адвокат Фикри за тази сума в тежест на Латева и справка от система за електронно банкиране за изплащането й. Пълномощно от Латева към адвокат Фикри да я представлява по делото до приключването му пред всички инстанции, е представено още с депозирането на жалбата пред АССГ. Не е представен договор за адвокатска услуга. Независимо от липсата на такъв договор, на Латева следва да се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция. Представени са списък на разноските, фактура, справка за плащане чрез електронно банкиране и пълномощно за упълномощаване на адвокат Фикри, който действително е осъществил защитата. Когато фактурата е издадена въз основа на писмено упълномощаване - адвокатско пълномощно и същата е придружена от платежно нареждане, това е достатъчно основание да се счита, че страните са постигнали съгласие за предмета и цената на договора за правна защита. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е само за доказване. В случая са налице писмени доказателства, удостоверяващи и доказващи наличието на упълномощаване и плащане. Затова и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК е основателно предявеното искане за присъждане на разноски по настоящото дело. Направените от Н. Л. такива са за заплатеното адвокатско възнаграждение и са доказани в размер на 1200 лева, като няма възражение за прекомерност. С оглед на изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, като Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ бъде осъдена да заплати Н. Н. Л. претендираните разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248, ал 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение