Определение № 3687 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П., понастоящев в Затвора- [населено място], против Определение № 608 от 18.02.2025 г., постановено по административно дело № 929/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Частният жалбоподател твърди недопустимост или нищожност на съдебния акт в частта му за отказа за предоставяне на правна помощ, съответно неправилност на цялото определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, ГДИН- Затвора –[населено място], е депозиран писмен отговор на частната жалба с развити в него съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на И. Г. П., предявена на основание чл.250-255 от АПК, срещу неоснователни действия на администрацията при Затвора – [населено място], изразяващи се в непредоставяне на копие от личната карта на молителя, която същият е поискал със своя молба от 25.10.2024г. с цел представянето й пред Европейския съд по правата на човека.Жалбоподателят твърди, че в тази връзка е получил и уведомително писмо от началника на Затвора – [населено място], датирано от 29.10.2024г. С обжалваното определение молбата на частния жалбоподател /именувана „жалба“/ против действия на ГДИН при Затвора –[населено място], изразяващи се в отказ, обективиран в уведомление от 29.10.2024г. от Началника на Затвора – [населено място] да бъде издадено копие от личната карта на молителя, е оставена без разглеждане; на И. Г. П. е отказано освобождаване от държавни такси и предоставяне на правна помощ и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не се касае за извършване на фактическо действие, което изисква едно активно фактическо поведение, което следва да е налично и към датата на търсената защита, поради което специалният ред за защита по чл.250 и сл. от АПК е неприложим. Макар жалбоподателят да е насочил претенцията си срещу действия на администрацията при Затвора – [населено място], всъщност засягането на правната му сфера се дължи на издаден изричен отказ за предоставяне на копие от личната му карта / процесното уведомление от началника на Затвора – [населено място] от 29.10.2024г-./, който има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК. Според административния съд общият ред за защита срещу индивидуалните административни актове изключва приложението на субсидиарната защита по чл.250 и сл. АПК и води до недопустимост на молбата по чл.250 от АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място съдът се е произнесъл по неуточнено искане – сезиран е с жалба, а като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 250 от АПК. В същото време петитумът е различен от искане за преустановяване на фактическо действие по чл.250 от АПК, а наподобява осъдителен иск за защита срещу незаконосъобразни бездействия по чл. 256 от АПК, доколкото се иска ГДИН да бъде осъдена да предостави на жалбоподателя ксерокопие от личната му карта. Едновременно с това в обстоятелствената част на жалбата си И. П. се позовава и на отказът на администрацията на Затвора – [населено място] да му издаде копие от лична карта, формиран в Уведомление от Началника на Затвора от 29.10.2024г. Въпреки обстоятелството, че е сезиран с неуточнена жалба, от изложените обстоятелства и петитум на която може да се направи извод за търсене на поне три форми на правна защита, които са взаимно изключващи се, административният съд, основавайки се само на посочените в жалбата от П. правни основания – чл.250-чл.255 от АПК,е приел,че претенцията на жалбоподателя е такава по чл.250 от АПК. Нещо повече – при наличието на Определение № 3408/07.11.2024г. по делото, с което на И. П. вече е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по делото и на Определение № 3483/13.11.2024г. за назначаване на адв. С. Стойчев за особен представител на жалбоподателя на това основание, вместо да остави жалбата без движение с указание до страната и назначения му по ЗПП процесуален представител за уточняване на вида на търсената защита, съдът, без наличието на данни за промяна на обстоятелствата, при които на П. вече е предоставена правна помощ, е постановил повторно свое определение, с което е отказал предоставянето на такава правна помощ и е оставил частната жалба без разглеждане, като е прекратил производството по делото. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебното производство за неправилен, поради което прекратителното определение във всичките му диспозитиви следва да бъде отменено като неправилно, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Преди произнасяне по жалбата съдът следва да остави същата без движение за уточняване вида и съдържанието на търсената защита – дали искането е по чл.250, дали е по чл.256 от АПК или съставлява жалба срещу издаденото от началника на затвора – [населено място] Уведомление от 29.10.2024г. Следва да бъде уточнен и административният орган, извършил незаконосъобразното фактическо действие или бездействие, съответно – издал оспорения индивидуален административен акт. Копие от определението за оставяне на жалбата без движение следва да се изпрати както на жалбоподателя, така и на назначения му по реда на ЗПП процесуален представител, който следва да съдейства на страната за отстраняване нередовностите на жалбата му. От началника на Затвора – [населено място] следва да се изиска информация в рамките на ГДИН съществуват ли вътрешни правила относно възможността за предоставяне на лишените от свобода на поискани от тях данни в специални случаи – кореспонденция с ЕСПЧ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение