Определение № 170 от 05.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2008 г.

Постъпила е молба от Т. Г. Д. и Й. Е. Д. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело решение в частта му за разноските. Поддържат,че съдът не е изменил решението в частта,с която молителите са осъдени да заплатят държавна такса в размер общо на 501.62лв.,макар че е обезсилил същото в частта по един от предявените срещу тях искове. В писмен отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК Р. Б. като ответна страна в производството изразява становище,че молбата е подадена след предвидения в закона едномесечен срок и следва да бъде оставена без уважение. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №158/08.04.2010г.,постановено по настоящето дело, решението на Русенския окръжен съд, постановено на 04.07.2008г. по гр.д.№332/2008г. е оставено в сила в частта,с която е прогласена нищожността) на договор за дарение от 21.03.1995г..сключен с н.а. №*,том V,н.д.№1428/1995г. на Русенския нотариус. В частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено,че Й. Е. Д. не е придобила от Т. Г. Д. на основание договора за дарение правото на собственост върху 1/2 ид.част от дворно място от 200кв.м.,представляващо пл.№2 по н.а.,а по скица пл.№*А в кв.250 по плана на [населено място] и жилищна сграда в същото място на два етажа и дюкянски помещения на първия етаж решението на Русенския окръжен съд е обезсилено и производството по делото в тази част е прекратено,като в полза на Т. Г. Д. и Й. Е. Д. е присъдена сумата 2300лв.представляваща направените по делото разноски. Молбата Т. Г. Д. и Й. Е. Д. за изменение на така постановеното решение в частта му за разноските е постъпила на 20.05.2010 г. след изтичане на установения в чл.248,ал.1 ГПК срок, поради което следва да бъде оставен без разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение