Определение № 119 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1247/2012 г.

Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на районен съд-Разград за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на съда НАХД № 482/2012 г. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на направеното искане. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело като НАХД № 482/2012 г. е образувано пред районен съд-Разград по жалба на К. К. И. от Разград срещу НП № 2274-270068007/23.02.2012 г. на заместник-териториалния директор на ТД на НАП-Варна. Не се спори, че нарушението, заради което на жалбоподателката е наложено административното наказание е осъществено в района на районен съд-Разград и е констатирано от служители на ТД на НАП-Варна, офис Шумен. След като е поискал уточнение на местоживеенето на актосъставителя и свидетеля по АУАН, районният съдия е прекратил производството по делото по съображения, свързани с извършването на „неоправдани разноски за пътни и възнаграждения за загубен работен ден” на същите, „което би се избегнало, ако делото се разгледа от РС-Шумен” и показвайки познания относно градоустройството в Шумен, предлага промяна в местната подсъдност на делото за създаване на облекчения за посочените свидетели. Следва да се посочи, че правомощието на ВКС да постанови такава промяна в подсъдността на делото е изключение от общите правила при преценка по целесъобразност, свързана с ограничаване възникването на проблеми от организационен характер по подготовката и провеждането на съдебното следствие, а така също фактическото облекчаване на „много обвиняеми или свидетели” за участието им в него. В случая, ако се възприеме становището на докладчика, то нито едно дело срещу НП от служители в НАП с местоживеене извън Разград не ще се разгледа от този съд, като съдията напълно се е дезинтересирал от затрудненията, които биха се създали за жалещото се лице и ангажирани за защитата му свидетели. Именно с последното обстоятелството се е съобразил ВКС-ІІІ н.о. в цитираното от районния съдия определение, за да уважи искане за претендираната и в настоящия случай промяна в подсъдността на делото. По конкретното дело не са налице изискванията на чл.43, т.1 от НПК делото да бъде преместено за разглеждане от друг, равен по степен на РС-Разград съд, а именно предлагания районен съд-Шумен. При това положение ВКС намира, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, т.3 вр. чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение