Определение № 5369 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Камберов и Д. Камберова, подадена чрез пълномощник – адвокат А. Караметова-Мейзинева, против Определение № 599/23.02.2024 г., постановено по административно дело № 144/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу точка II от Разрешение за строеж № 70/06.10.2023 г. на Главния архитект на Община Сатовча и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответната страна - Главен архитект на Община Сатовча не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е разрешение за строеж, в частта му с която на Е. Пашанлиев и Б. Пашанлиева е разрешено да изградят в собствения им имот УПИ VI-161, кв. 22 по плана на [населено място], общ. Сатовча „Допълващо застрояване навес за гараж“, с височина до 2,20 м. към странична регулация до 3,20 м. към жилищна сграда. Оспорващите И. Камберов и Д. Камберова се легитимира като собственици на УПИ V-162, кв. 22 по плана на [населено място], който е съседен на УПИ VI-161, в който е разрешено допълващото застрояване. Именно в това си качество и с оглед местонахождението на бъдещия строеж на регулационната линия между двата имота, жалбоподателите твърдят наличие на правен интерес от оспорването. За да остави без разглеждане подадената жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и е приел, че жалбоподателите не обосновават правен интерес от оспорването, тъй като разрешението за строеж не допуска застрояване в собствения им имот, а предвижда строеж, който изцяло попада в съседен имот. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като е обоснован и съответства на приложимия закон. С оглед вида на разрешения строеж - „Допълващо застрояване навес за гараж“, същият представлява нов строеж по смисъла на закона, тоест кръгът на заинтересованите лица от оспорване на разрешението за строеж е посочен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изброяването в закона е изчерпателно и това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателите са собственици на съседен поземлен имот, но не притежават никакви вещни права в имота, за който се отнася разрешението за строеж, следователно не попадат сред посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ лица, поради което жалбата им правилно е преценена като недопустима. Възраженията, изложени в частната жалба относно неспазени разстояния на застройката спрямо регулационната граница със съседния имот са неотносими в настоящия съдебен спор и не следва да се обсъждат. Точното местонахождение на разрешения строеж се определя от устройствен план или виза, които актове подлежат на самостоятелно обжалване в отделно производство, в рамките на което този въпрос би подлежал на изясняване. При така изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение