Решение № 807 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 865/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Р. М. В. чрез адв. А с вх. №9232/19.11.2009 год. на САС срещу определение №1477 от 28.10.2009 год. по ч.гр.д. №2637/2009 год. на САС, ТО, с което по реда на чл.278, ал.2 ГПК е изменено определение №30 от 24.04.2009 год. по ф.д. №22/2009 год. на СГС, 5 Ф. О., като присъдените от първоинстанционния съд в полза на настоящата частна жалбоподателка разноски в размер на 1000 лв. са намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК на 450 лв. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.78, ал.5 във вр. с чл.133 и чл.131 ГПК. Подържа, че приетото от въззивния съд основание за намаляване на присъденото й възнаграждение, а именно прекратяване на исковото производство срещу нея, е неправилно, защото разноските са направени във връзка със защитата й срещу предявения срещу нея иск, в отговора по който трябва да се изчерпят фактическите твърдения, правните аргументи и доказателствените искания. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая обжалваемият интерес е 550 лв. и частната жалба има характер на касационна такава, защото Софийският апелативен съд с обжалваното определение не се е произнесъл за първи път по искането за присъждане на разноските, а по реда на чл.278, ал.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд