Определение № 617 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. В. В. от [населено място], обл. Пазарджик против определение № 4590/ 02.12.2024г по адм.д. № 1039 по описа за 2024г на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември по заявление–декларация по чл. 9 от ППЗСП, подадено на 29.06.2024 г. и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорват изводите на съда за недопустимост на жалбата поради просрочие на оспорването и поради липса на годен за обжалване административен акт. Направено е искане за отмяна на определението. Ответникът Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември в подаден писмен отговор чрез юрисконсулт Джонев изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Д. В. В. от [населено място], обл. Пазарджик против мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември по заявление – декларация по чл. 9 от ППЗСП, подадено на 29.06.2024 г., като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е прието, че със заявление-декларация, подадено по електронна поща на 29.06.2024г, обработено и входирано на 01.07.2024 г. – понеделник, с вх. № ЗСП/Д-РА-С/351 от 01.07.2024г, частният жалбоподател е поискал отпускане на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Със Заповед № ЗСП/Д-РА-С/351 от 26.07.2024 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември е постановил отказ по заявлението. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.08.2024 г. с писмо с обратна разписка. Срещу заповедта е подадена жалба вх. № 1307-94Д-00-1157 от 07.08.2024 г. до директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, която, ведно с преписката по издаването й, е изпратена на горестоящия орган - директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик с писмо от 07.08.2024 г. С писмо рег. № 13-94Д-00-2070 от 20.08.2024 г., връчено на 27.08.2024г, жалбоподателят е уведомен, че жалбата му е нередовна и са му дадени указания за отстраняване на нередовностите. Указанията не са изпълнени, няма и произнасяне от директора. На 26.08.2024 г., в 10:31 часа, по електронна поща Д. В. е подал жалба срещу мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември по направеното заявление - декларация по чл. 9 от ППЗСП от 29.06.2024 г. Жалбата е отхвърлена с оспореното в настоящото производство решение № 13-РД06-0017 от 30.08.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик. При постановяване на процесното определение № 4590/ 02.12.2024г Административен съд Пазарджик е приел, че по заявлението на Д. В. от 29.06.2024 г. е налице изрично произнасяне на компетентния орган, а именно директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември със Заповед № ЗСП/Д-РА-С/351 от 26.07.2024 г. Затова счита, че липсва мълчалив отказ, какъвто се оспорва от Д. В., видно от молба – уточнение вх. № 9048/22.10.2024 г. Допълва, че дори да е наличен мълчалив отказ по заявлението, доколкото жалбата срещу него е депозирана на 11.09.2024 г. до съда, оспорването на такъв е просрочено с оглед сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Мълчаливият отказ на органа да се произнесе по искане за издаване на административен акт по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК е отказ да бъде издаден поисканият акт, т. е. отказ по съществото на искането. Обосновани с доказателствата по делото и съответни на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че в случая оспорването е недопустимо поради липса на предмет. Безспорно по подаденото от Д. В. заявление е постановен изричен отказ, обективиран в Заповед № ЗСП/Д-РА-С/351 от 26.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, съобщен на адресата по надлежния ред. Изрично е волеизявлението на жалбоподателя в първоинстнационното производство, че оспорва само мълчалив отказ по подаденото от него заявление от 29.06.2024 г. Съдът е обвързан от това изявление, тъй като дължи произнасяне единствено по конкретно формулираното оспорване, в противен случай би постановил недопустим акт. След като предметът на жалбата (мълчалив отказ), с която е сезиран Административен съд Пазарджик, не е налице, доводите в частната жалба за спазване на законоустановения срок за оспорване на мълчалив отказ са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани при проверката на съдебния акт по реда на Глава тринадесета от АПК. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лева на основание чл.236 АПК във връзка с чл. 143, ал.3 от АПК, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение