Определение № 2691 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2025 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Б. В. Х. е поискал чрез адв. Д. с молба от 25.04.2026 г. за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК, с което е осъден да заплати на ответницата по касация разноски в размер 1000 лева с възражение за недължимост и прекомерност на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата я оспорва в писмен отговор. Молбата по чл.248, ал.1 е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Неоснователно е възражението, че разноските за първата фаза на делбеното производство не следва да се присъждат, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените пред касационната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд. В случая, молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство е неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно. Договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение в пълна степен съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което и възражението за прекомерност се явява неоснователно. Процесуалният представител на ответницата по касация е подал писмен отговор на касационната жалба, в който подробно е обосновал своето становище по всеки един от доводите, изложени от касационния жалбоподател и по всеки от въпросите, на които той е основал искането си за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Трудът му е постигнал целения резултат, с оглед на което следва да се приеме и че не е бил надценен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение