Определение № 1327 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената частна жалба от А. М. А. срещу определение № 8687 от 05.11.2024 г. по адм. дело № 1684/2024 г. на Административен съд – Бургас. С обжалваното определение АС – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на А. А. срещу бездействие на Комисията за защита на личните данни да се произнесе незабавно относно движението по преписка, образувана по подадена от оспорващия жалба на 26.06.2024 г., регистрирана в КЗЛД с рег. № ППН-01.620 на 27.06.2024 г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развива подробни съображения в частната жалба, като иска да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Комисията за защита на личните данни, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалба на А. А. срещу Комисията за защита на личните данни с оплаквания, че след като на 26.06.2024 г. е подал поредна жалба до комисията срещу Община Бургас, до момента на сезиране на съда с жалбата си, комисията не го е информирала за хода на производството и не е постановила решение в тримесечния срок по член 78, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Формулирал е искане съдът да осъди комисията да се произнесе незабавно по движението на преписката с цел да получи своевременна защита за нарушените му права по Регламент (ЕС) 2016/679, преди да е изтекла давността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/Общия регламент за защита на данните. С разпореждане № 7170 от 02.10.2024 г. съдът е оставил без движение жалбата на А. А. с указания да уточни обжалвания административен акт, респективно бездействието и неговият издател, в какво се състои незаконосъобразността на акта, респективно бездействието и в какво се състои искането, както и да обоснове правния си интерес. Жалбоподателят е представил становище вх. № 10215/04.10.2024 г. по разпореждане № 7170 от 02.10.2024 г., в което е посочил, че в жалбата е посочено основанието, на което се подава – член 78, параграф 2 ОРЗД, както и че обжалва неизпълнението на администрацията да даде незабавно отговор на какъв етап е производството. Предвид забавата на администрацията и извън срока по регламента, намира, че има правен интерес, защото бездействието на комисията осуетява възможността да заведе дело срещу общината за неоснователно обработване на личните му данни и да иска незабавно прекратяване. Изразява становище, че според българското законодателство подобно основание за търсената защита е чл. 256, ал. 1 АПК. Заявява, че след представяне на становище на комисията по спора иска възможност да изрази позиция по техния отговор. С разпореждане № 7332 от 07.10.2024 г. съдът е приел, че нередовностите са отстранени и е предприел действия по администриране на жалбата. Комисията за защита на личните данни е изпратила административната преписка по жалбата заедно със становище изх. № ППН-01-619/2024 г./ППН-01-620/2024 г. от 16.10.2024 г., адресирано до оспорващия, по движението на подадените от него жалби до комисията. В становището комисията е посочила, че след като се е запознала с предмета на подадените жалби е стигнала до заключението, че много от поставените въпроси не са от компетентността й или при нейна компетентност в жалбите не се сочи как са нарушени правата на оспорващия, както и кое право от регламента упражнява. След като е посочила какви са правата на лицата на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и е обсъдила исканията по заявлението на оспорващия по всеки пункт от жалбата му, комисията е указала какво трябва да съдържа жалба до КЗЛД срещу администратор, сроковете за сезиране и начина на подаване на жалба. В съпроводителното писмо с изх. № ППН-01-620/2024 г. от 01.11.2024 г., с което е изпратена административната преписка, комисията е изразила становище, че жалбата е неоснователна, т. к. административният орган е изпълнил задължението си по член 78, параграф 2 ОРЗД като е уведомила оспорващия за напредъка по разглеждането на жалба с посоченото по-горе писмо. Отбелязала е, че сроковете са инструктивни и след изясняване на казуса ще се произнесе със съответния акт. По становището на КЗЛД жалбоподателят е представил писмена позиция. С обжалваното определение съдът е приел, че жалбата е недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК следва да бъде оставена без разглеждане. За да достигне до този извод съдът е посочил, че съгласно чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Комисията информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането й. Същевременно в чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, в действащата редакция, не е предвиден срок, в който комисията следва да се произнесе по жалбата на субекта на данни. При това положение съдът е счел, че действително комисията не е спазила срока по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, но този срок е инструктивен и не се отнася към произнасянето с решение на органа. Приел е, че правното основание, на което основана жалбата е чл. 256, ал. 1 АПК и на тази плоскост е извел извод, че не е налице бездействие на административния орган, което следва да бъде санкционирано по този ред. В заключение е посочил, че органът не дължи фактическо действие по конкретно задължение, което произтича пряко от нормативен акт, поради което е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за недопустимост на оспорването. Върховният административен съд, състав на пето отделение, предвид данните по делото и изявленията на страните, намира, че определението е неправилно, по следните съображения: Неправилно съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 256, ал. 1 АПК. В изпълнение на дадените указания от съда оспорващият изрично е посочил, че претенцията му се основава на член 78, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. В член 78, параграф 2 ОРЗД е предвидено, че без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея. Правото на субекта на данни да сезира съда в случай на неизпълнение на задължението на административния орган да информира жалбоподателя за хода на производството по подадена от него жалба произтича от член 78, параграф 2 ОРЗД и е средство за ефективна защита на правата му при бездействие на надзорния орган да изпълни задълженията си по регламента. Обстоятелството, че срокът за произнасяне на органа със съответния акт е инструктивен, на което се позовава съдът, е в контекста на разбирането, че с изтичането му комисията не се освобождава от задължението да разгледа и да се произнесе по жалбата, с която я е сезирал субектът на данни. С оглед предмета на жалбата и търсената съдебна защита обаче характерът на срока член 78, параграф 2 ОРЗД не е определящ при преценката за нейната допустимост. В член 57, параграф 1, буква „е“ ОРЗД е дефинирано като задача/задължение на надзорния орган да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. По силата на член 78, параграф 2 ОРЗД, разумният срок не следва да надхвърля три месеца, доколкото след изтичането му субектът на данни разполага с възможността да поиска от съда да осъди административния орган да преустанови бездействието си и да изпълни задължението си по член 57, параграф 1, буква „е“ ОРЗД като информира заявителя за хода на производството. Допълнителен аргумент се извежда от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, в която също е предвидено задължение за комисията в тримесечен срок да информира жалбоподателя за напредъка по жалбата или резултата от разглеждането й. Следователно, противно на приетото от съда за липса на годен административен акт, предмет на оспорване, предмет на делото е твърдяното неизпълнение от комисията на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. По своето правно естество искането е аналогично на исковата претенция по чл. 256, ал. 1 АПК, според който в този случай се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. По доводите в частната жалба, извън свързаните с основанията по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 АПК, касационната инстанция счита, че попадат в хипотезата на чл. 150, ал. 3 АПК, поради което не дължи произнасяне. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,