Решение № 2684 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4547/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (РНО) по Програмата за трансгранично сътрудничество (ПТС) „Интерег V - A Гърция - България“ 2014 год. - 2020 год., чрез представител по пълномощие – Л. Любенов, против решение № 1857 от 17 януари 2025 год. по адм. дело № 4072/2024 год. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано наличие на „конфликт на интереси“, между Ж. К. (избран за изпълнител) и Б. Д. – служител в Изпълнителна агенция по лозята и виното (ИАЛВ), чрез неговия син А. Д., който е предходния собственик на земята, върху която е изградено опитното поле. На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че избраният за изпълнител отговаря на условията на възложителя, тъй като Ж. К., към момента на сключването на договора не е бил собственик на земята, върху която е изградено опитното поле, каквото е било изискването на техническата спецификация. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), чрез процесуалния си представител адв. М. Танева, оспорва касационната жалба като неоснователна и развива съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че в случая са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил решение за определяне на финансова корекция № РД – 02 – 14 - 289 от 18 март 2024 год., издадено от М. О., директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган по Програма Интеррег V-A Гърция – България 2014 год. – 2020 год., в размер на 100 % върху допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № ФСД 07-15 от 05 юни 2019 год. за разработване, изграждане и стопанисване на експериментално поле/лозово насаждение за отглеждане на застрашени идентифицирани сортове лози, сключен с Ж. С. К., на стойност 25 000.00 лв. с ДДС. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не е доказано наличие на „конфликт на интереси“ и не са установени обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на ИАЛВ при избора на изпълнител по договор № ФСД 07-15 от 05 юни 2019 год. за разработване, изграждане и стопанисване на експериментално поле/лозово насаждение за отглеждане на застрашени идентифицирани сортове лози. Имотът, върху който е осъществена инвестицията е бил предмет на предварителен договор за покупко-продажба между Ж. С. К. и А. Д. – син на служител на ИАЛВ, който предварителен договор е сключен преди участието на Ж. К. в процесната процедура. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижимия имот е подписан в законоустановената форма и двете страни по него са дали своето съгласие за прехвърляне на собствеността върху него преди откриване на процедурата за избор на изпълнител за опитно поле за лозови насаждения, като А. Д. е предоставил права на Ж. К. да го представлява, като се разпореди с имота по начин, какъвто прецени (продаде, дари или замени), видно и от издадения [нотариален акт], [заличен текст] по описа на СлВП при РС гр.Петрич за придобиване на имота, в който Ж. К. е направил валидно волеизялвение пред нотариуса както от името на купувача, така и от името на продавача. В тази връзка съдът е установил, че макар окончателно собствеността върху имота да е прехвърлена тринадесет дни след сключване на договор № ФСД 07-15 от 05 юни 2019 год., то реално процедурата по прехвърляне собствеността е договорена на доста по-ранен етап със самото подписване на предварителния договор за покупко-продажба. На следващо място съдът е приел за незаконосъобразни и изводите на административния орган, че избраният за изпълнител на проекта на отговаря на заложените изисквания в техническата спецификация на възложителя. Видно от доказателствата по делото, вкл. от разпита на свидетел и съдебно – техническата ескпертиза за имота са предприети всички необходими действия стопанисването на изграденото експериментално поле да се осъществи за срок от пет години. Представените по делото становища от служители на ИАЛВ са в пълно съответствие с установеното от вещото лице, а именно, че в продължение на пет години лозовите насаждения в опитното поле са в много добро агротехническо и фитосанитарно състояние, няма поражения от болести и вредители, като подпорната конструкция и поливната система са налични и са в изправно състояние. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ е регламентирано, че финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието "конфликт на интереси", в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е регламентирано, че за целите на § 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в § 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че понятието "конфликт на интереси" е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Съюза и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Текстът на § 1 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 недвусмислено въвежда и понятието "ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси". Това от своя страна обосновава извод, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т. е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. В настоящия случай от точно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е видно, че Ж. С. К. и А. Б. Д. – син на служител на ИАЛВ са сключили споразумение за покупко-продажба на процесния имот, което споразумение е постигнато преди началото на процесната процедура. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че соченият от административния орган конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е само предполагаем и се основава единствено на обстоятелството, че предишния собственик на процесния имот - А. Б. Д. е син на служител на ИАЛВ, като липсват каквито и да било релевантни факти и обстоятелства, които могат да бъдат проверени и които да установят някакъв личен интерес от страна на служителя на ИАЛВ Б. Д. спрямо участието на Ж. С. К. в процесната процедура. В случая от страна на административния орган липсва извършен анализ по какъв начин свързаността между предишния собственик на процесния недвижим имот и служителя на ИАЛВ обосновава опорочаване на безпристрастността и обективността при осъществяване на функциите на възложителя. В мотивите на административния акт са посочени единствено връзките между двете лица Б. Д. и А. Д., но по същество липсват конкретни факти, които да обосноват, че установените взаимоотношения между тях са опорочили проведената процедура по кандидатстването на Ж. С. К.. В този смисъл, доколкото административният орган не е обосновал извод относно твърдяното наличие на конфликт на интереси чрез посочени конкретни проявления на икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, то формирания правен извод за наличие на извършено нарушение се явява недоказан. Фактите по делото сочат, че в конкретния случай не е налице конфликт на интереси по отношение на посочените лица Ж. С. К. и Б. Д. – служител в ИАЛВ, тъй като макар да е служител в ИАЛВ Б. Д. няма решаваща роля в избора на изпълнител, а Ж. С. К. е постигнал споразумение за закупуване на имота от А. Д. преди началото на процесната процедура. С оглед изложеното следва, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че в отсъствие на посоченото в административния акт нарушение, изразяващо се в конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, не е налице посочената от органа нередност, за която да бъде определена финансова корекция на бенефициера. В този смисъл решение № 766 от 23 януари 2026 год. по адм. дело № 8599/2025 год. по описа на ВАС, Седмо отделение; решение № 5467 от 27 май 2025 по адм. дело № 1711/2025 по описа на ВАС, Седмо отделение; Решение № 2370 от 10 март 2025 г. по адм. дело № 11988/2024 по описа на ВАС, Седмо отделение и т.н. Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че избраният изпълнител – Ж. С. К. е изпълнил изискванията на техническата спецификация, поради което не е налице посочената от органа нередност, изразяваща се в нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, за която да бъде определена финансова корекция на бенефициера. Видно от т. 1 от техническата спецификация за изграждане на експериментално поле/лозе (лист 117 от делото) изискването имотът да е собствен не е поставено към момента на кандидатстване, а към момента на изграждането на експерименталното поле/лозе, което от своя страна се одобрява от възложителя с приемо – предавателен протокол. В конкретния случай приемо – предавателният протокол, с който е одобрено изграждането на насаждението от Ж. С. К. е съставен на 09 юли 2019 год. (лист 113 по делото), което е станало след окончателното придобиване на собствеността на имота от Ж. С. К. на 19 юли 2019 год. съгласно [нотариален акт], [заличен текст] по описа на СлВП при РС гр.Петрич. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че неправилно административният орган е приел, че бенефициерът е нарушил принципа за добро управление и е поставил в риск финансовите интереси на Съюза, тъй като се установява, че избраният за изпълнител на дейностите Ж. С. К. е представил техническо и ценово предложение съобразно утвърдената техническа спецификация. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган незаконосъобразно е установил наличието на нередности, квалифицирани по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности – конфликт на интереси и по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата - нарушаване принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. По тези съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция е основателно. Същото е доказано по размер, предвид приложените към представения списък за разноски документи за реализирането им. В полза на Изпълнителна агенция по лозата и виното следва да бъдат присъдени съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, който размер не е прекомерен и съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд