Определение № 6886 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин" (Сдружението), представлявано от К. Л. – председател на Управителния съвет (УС), срещу Разпореждане № 659/24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 216/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Видин, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК е върната касационната жалба на Сдружението срещу постановеното по делото Решение № 296/14.02.2024 г. За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че касационната жалба не е съобразена с изискването за приложения, визирано в чл. 212, т. 2 АПК, съгласно което към жалбата трябва да се представи пълномощно, когато същата е подадена от пълномощник. При извършената проверка за редовност и допустимост на инициираното оспорване е било установено, че към касационната жалба е приложено пълномощно за процесуално представителство, което учредява представителен мандат на подписалата жалбата адв. Р. Длъгнекова от Адвокатска колегия (АК) – Видин по отношение на К. Л. в качеството й на физическо лице, а не на законен представител на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин". С Разпореждане № 524/01.04.2024 г. съдията докладчик в първоинстанционния съд е оставил без движение касационната жалба и е указал на оспорващия в 7-дневен срок да представи пълномощно за адв. Р. Длъгнекова пред Върховния административен съд, установяващо представителната й власт по отношение на страната - касационен жалбоподател. С разпореждането жалбоподателят е предупреден и за последиците от неизпълнението на указанията. В срока по чл. 213а, ал. 1 АПК е депозирана молба, с приложено пълномощно, учредяващо представителната власт на адв. Длъгнекова за упражняване правото на оспорване с касационна жалба и процесуално представителство пред Върховния административен съд в образуваното производство от името на председателя на УС на Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин". Доколкото физическото лице К. Л. и Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин", което същата има право да представлява, притежават самостоятелна правосубектност, с атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК съдът е върнал подадената касационна жалба. Определението е правилно. Съдът дължи произнасяне по касационната жалба, с която е сезиран, но само когато същата е редовна и допустима. Едно от условията за редовност на касационното оспорване е съдържащото се в чл. 213, т. 2 АПК изискване за прилагане на пълномощно към жалбата, когато същата е подадена чрез пълномощник. В случая, не се спори, че към жалбата е било приложено пълномощно. Установява се и че в изпълнение на указанията на първостепенния съд е представено и второ такова. Спорът е дали с оглед съдържанието на двете пълномощни е удостоверена представителната власт на адв. Р. Длъгнекова по отношение на лицето, отбелязано като подател на касационната жалба, а именно – Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин". Като учредител на пълномощията и лице, в чиято сфера рефлектират последиците от представителните действия, и в двете пълномощни е посочена К. Л. в качеството й на председател на Сдружението. По правноорганизационната си форма "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин" е сдружение - изкуствено създаден правен субект, който не разполага с присъщата на физическите лица дееспособност, а само с правосубектност, възникваща от момента на вписването в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел (РЮЛНЦ) - Арг.: чл. 6, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Предвид своите специфики, така създадените образувания не могат сами да изразяват волята си, както и да вземат управленски решения без посредничеството на специално установени за целта правни фигури. Именно по тази причина ЗЮЛНЦ изрично разпределя функциите по управлението и представителството им, като ги възлага в компетентност на техните органи. Т.е., за да бъдат валидно извършени съответните правни действия, е необходимо да бъдат съобразени разпоредбите, които сочат в чия компетентност са определени същите. Според нормата на чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ правилата относно начина на представляване на сдружението се определят с устава му. Видно от вписването в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (РЮЛНЦ), Сдружението се представлява от председателя си К. Н. Л.. Фактът, че председателят има представителни права по отношение на Сдружението обаче категорично не означава, че оправомощаването на трети правен субект обвързва и юридическото лице, чийто органен представител е той. Необходимо е, ако такава е действителната воля, при упълномощаването да се уточни изрично, че обемът на пълномощията се разпростира и върху правната сфера на Сдружението. Този подход има своето логично обяснение, обосновано с различието в правосубектността на двете правни фигури и самостоятелното съществуване на председателя като отделен орган на сдружението, създаден по силата на изрична законова регламентация, чийто обхват на правомощия е ограничен в сравнение с цялостната дейност на представляваното от него юридическо лице (Арг.: чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЮЛНЦ). В този смисъл вписването единствено на името на физическото лице, макар и същото да притежава представителни права по силата на закона по отношение на дадено юридическо лице, без изричното уточнение, че мандатът засяга и представляваното дружество, обуславя единствения възможен извод, че формулираното волеизявление не засяга последното. Развитите по-горе съображения дават основание да се приеме, че обратно на застъпената от жалбоподателя защитна теза, има значение дали пълномощното изхожда от физическото лице К. Л., разполагаща с правомощие да представлява Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин", по силата на извършеното вписване в ТРРЮЛНЦ, или от самото сдружение, изявяващо волята си чрез своя председател. След като жалбоподателят е представил пълномощно, установяващо представителната власт на пълномощника по отношение на председателя на сдружението и доколкото същият не е инициатор на съдебното оспорване, а такъв е Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин", то указанието на съда за прилагане на пълномощно, от което да е виден представителният мандат по отношение касационния жалбоподател, не е изпълнено и касационната жалба не може да се приеме за редовна. Изричното посочване в новото пълномощно, че адв. Р. Длъгнекова има правото да завежда и води делото до приключването му пред Върховния административен съд, включително "да изготви и подпише жалба пред Върховен административен съд срещу Решение по АД 216/2023 г. на Административен съд – Видин", не може да санира извършените без представителна власт действия към датата на подаване на касационната жалба, т.к. представителната власт отново е учредена не от името на лицето, на което принадлежи правото на касационно оспорване, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, а именно – Сдружение "Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин", а от името на нейния представляващ – физическото лице К. Л., председател на Управителния съвет на сдружението. В отговор на поддържания от жалбоподателя в настоящото производство довод, свързан със съобщаването на акта на първоинстанционния съд по чл. 213а, ал. 1 АПК, следва да се посочи, че действително, за да породи правното си действие спрямо касатора, указанието на съда за отстраняване на нередовността на касационната жалба трябва да му бъде надлежно съобщено. Разпоредбите относно съобщаването на актовете, намиращи своето основание в АПК, какъвто е и актът на съда, с който жалбата се оставя без движение, с указания за отстраняване на констатирани нередовности, се съдържат в чл. 18а АПК. По аргумент от чл. 18а, ал. 8 с.з., когато съобщаването не може да се извърши по реда на чл. 18а, ал. 1 – ал. 6, т.е. не е предоставена информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление (ЗЕУ) (Вж.: чл. 18а, ал. 4, т. 1 АПК); не е посочен електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване (Вж.: чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК), или мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението (Вж.: чл. 18а, ал. 4, т. 3 АПК), за каквито действия липсват данни по делото, съобщаването се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който са получавани съобщения или призовки за последен път в производството. В случая, страната не е заявила съдебен адрес, на който да получава призовки и съобщения, поради което приложима се явява втората хипотеза от посоченото нормативно предписание. Последният адрес, на който са получавани съобщения и призовки, е адресът, на който е бил съобщен обжалваният с касационната жалба на сдружението съдебен акт, и това е електронната поща на адв. Р. Длъгнекова. Затова и съобщаването на акта по чл. 213а, ал. 1 АПК на този адрес е било надлежно извършено. Нещо повече – нормата не изисква адресът да бъде обвързан с качеството на пълномощник на получаващия книжата адвокат, затова и липсата на упълномощаване на адв. Длъгнекова не рефлектира върху редовността на връчването на препис от разпореждането на съдията докладчик от 01.04.2024 г. Цялостното изпълнение на дадените с разпореждането указания, включително за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискването за приложения съгласно чл. 213, т. 2 АПК, е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Несъмнено подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за приложения съгласно чл. 213, т. 2 АПК, т.к. е подадена от адв. Р. Длъгнекова, чиито права на пълномощник са учредени от субект, който не е инициатор на касационното оспорване. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Изложеното налага извод, че в рамките на образуваното производство по реда на чл. 213а, ал. 1 АПК касационният жалбоподател не е отстранил констатираната нередовност в указания срок, поради което и първоинстанционният съд правилно е върнал жалбата на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК. В този смисъл атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховния административен съд на Република България, Седмо отделение