Определение № 469 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2940/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 260424/31.08.2020 г. на В. К. Ц. и Н. К. Ц. – Х., чрез адв. В. И., срещу въззивно определение № 260015/14.08.2020 г., постановено по възз.ч.гр. д. № 407/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение, обективирано в решение № 23/07.02.2020 г. по гр.д. №1206/2018 г. на Районен съд – Бяла, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателите против К. С. К., Е. К. С. и Т. Й. С. искове с правно основание чл. 24, ал. 4 СК. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо и неправилно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното определение. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл извън предмета, с който е сезиран и сочат, че предмет на въззивна проверка е било разпореждане от 11.03.2020 г. по гр. д. № 1206/2018 г. по описа на РС – Бяла, с което е върната подадена от жалбоподателите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Неправилно въззивният съд е счел, че е сезиран с частна жалба срещу решението на първата инстанция в частта, имаща характер на определение, с което са оставени без разглеждане предявените от В. Ц. и Н. Ц. – Х. против К. К., Е. С. и Т. С. искове с правно основание чл. 24, ал. 4 СК. Алтернативно поддържат наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК по следния въпрос: следва ли първоинстанционният съд при постановяване на решението си да изложи мотиви и правни изводи относно това в коя част същото има характер на прекратително определение и да конкретизира тази част в диспозитива на решението, като посочи съответния срок за обжалване. Ответната страна по частната касационна жалба – К. С. К. и Е. К. С., представлявани от адв.В. С., в писмен отговор поддържат становище за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба против решение № 23/07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 1206/2018 г. по описа на Районен съд – Бяла в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове с правно основание чл. 24, ал. 4 СК. Като е счел, че исковете са предявени след изтичане на регламентирания в чл. 24, ал. 4 СК преклузивен срок за атакуване на процесната сделка, съдът е намерил първоинстанционното решение в обжалваната част, имаща характер на определение, за правилно и го е потвърдил. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентираща принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимите от съда защита и съдействие се определят от търсещия защита. От това следва, че съдът дължи произнасяне единствено по предмета, с който е сезиран. В конкретния случай, в депозираната частна жалба вх. № 2202/ 02.06.2020 г. жалбоподателите изрично са посочили обжалваемия акт – разпореждане от 11.03.2020 г. по гр. д. № 1206/2018 г. на Районен съд – Бяла, съобщено им на 26.05.2020 г. и са поискали отмяната на този акт. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността на разпореждането за връщане на въззивната жалба като просрочена в частта й, с която е обжалван първоинстанционният съдебен акт, имащ характер на определение. Въззивният съд обаче е разгледал и се е произнесъл по правилността на друг акт, който не е предмет (и не би могъл да е преди отмяната на разпореждането от 11.03.2020 г.) на частната жалба - решение № 23/07.02.2020 г. по гр.д. № 1206/ 2018 г. на РС – Бяла в прекратителната му част по предявените искове по чл.24, ал. 4 СК. Предвид изложеното, произнасяйки се по предмет, с който не е бил сезиран, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. Поради това, въззивното определение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който да се произнесе по предмета на частната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение