Решение № 14422 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2014 г.

Решение № 14422 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2014 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Самуил, представлявано от неговия председател, против решение № 5/19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 235/2013 г. по описа на Административния съд - Разград, с което е отменено решение № 27.529 по протокол № 27 от 21.11.2013 г. на Общински съвет Самуил. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което подадената от ЕТ "Коки - Никола Колев" се отхвърли като неоснователна. Ответникът ЕТ "Коки - Никола Колев" оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Между страните няма спор за факти. Спорът е по приложението на правото. Разградският административен съд подробно е изложил относимите към спора факти и обстоятелства. Производството по издаване на оспореното решение е започнало с докладна записка на кмета на община Самуил, депозирана в общинския съвет с вх. № 61-02-499 от 02.10.2013 г. за провеждане на процедура за възлагане на автобусна линия за обществен превоз на пътници по маршрутно разписание № 05101 на автобусна линия Пчелина - Разград и обратно. На 15.11.2013 г. е била обявена покана за заседание на общинския съвет и комисиите към него чрез окачване на информационното табло на общината и чрез публикация на сайта на Община Самуил. Докладната записка е била разгледана от постоянната комисия по бюджет и икономическа политика, от постоянната комисия по устройство и развитие на територията и от постоянната комисия по законност, сигурност ... и е допусната за разглеждане на сесия на общинския съвет. На 21.11.2013 г. е проведено заседание на Общински съвет Самуил, на което са присъствали 13 общински съветници. По точка първа от дневния ред е разгледана докладната записка на кмета на общината с вх. № 61-02-499 и с 13 гласа "ЗА" е прието Решение № 27.529. Като правно основание за вземане на решението са посочени чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 19, ал. 2 от Закона за автомобилните превози и чл. 16в от Наредба № 2. Като фактическо основание за вземане на оспореното решение е посочено, че са постъпили писма от кметове на населени места с предложение за осигуряване на обществен превоз на пътници по съществуващо маршрутно разписание с. Пчелина - гр. Разград. Също така общинският съвет се е позовал на Регламент /ЕО/ № 1370/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт. Протоколът от заседанието на Общинския съвет, ведно с решенията, е публикуван на официалния сайт на Община Самуил и чрез обявление на информационното табло на 22.11.2013 г. Налице е административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Решението на общинския съвет е административен акт, приет на основание ЗМСМА чл. 21, ал. 1, т. 23 във вр. с чл. 19, ал. 2 от Закона за автомобилните превози и с чл. 16в от Наредба № 2 и подлежи на оспорване. Същото е елемент от сложния фактически състав по възлагане на превоз на пътници по транспортни схеми и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разградският административен съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. От разпоредбите на чл. 16в и чл. 17 от Наредба № 2 е прието, че следва изводът, че компетентен да определи дали възлагането на превоза на пътници по определен маршрут от утвърдената транспортна схема да се извърши чрез конкурс или чрез процедура по Закона за обществените поръчки, или по Закона за концесиите, е съответният общински съвет. В случая оспореното решение е взето от Общински съвет на Община Самуил, от чиято квота е автобусната линия по маршрутно разписание № 05101. Съдът е направил извода, че решението е взето в предвидената в чл. 59 от АПК писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 реквизити. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съдържа разпоредителна част, в която волята на административния орган е ясно и точно изразена. Констатирал е, че в производството по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е, че заседанието на общинския съвет е свикано при спазване на изискванията на чл. 27-29 от ЗМСМА и разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация мандат 2011-2015. Общински съвет Самуил се състои от 17 общински съветника. На заседанието, на което е взето оспореното решение, са присъствали 13 общински съветници. Оспореното решение е взето с 13 гласа "ЗА" и без гласували "въздържал се" и " против". Следователно, спазени са изискванията за кворум за редовност на заседанието и за вземане на оспореното решение, съгласно изискванията на ЗМСМА. Разградският административен съд е приел обаче, че оспореното решение противоречи на материалния закон. Позовал се е на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от ЗАвтП и чл. 16в, ал. 2 от Наредба № 2, които предвиждат превозите на пътници по автобусни линии да се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., когато възложителят предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга. Съгласно чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) № 1370/2007, когато компетентният орган реши да предостави на оператор по свой избор изключително право и/или компенсация от какъвто и да е характер в замяна на изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, той прави това в рамките на обществена поръчка за услуги. В § 1, т. 8, 9 и 10 от ДР на Наредба № 2 са дадени легални определения на понятията "Задължение за извършване на обществена услуга", "Изключително право" и "Компенсация за обществена услуга", които по същество преповтарят легалните определения, дадени на същите понятия в чл. 2, б. "д", "е" и "ж" на Регламент (ЕО) № 1370/2007 Съгласно тези легални определения "Компенсация за обществена услуга" е каквато и да е облага, в частност - финансова, предоставена пряко или непряко от общинския съвет от обществени средства по време на периода на изпълнение на задължението за извършване на обществена превозна услуга или във връзка с този период, "Изключително право" е право, упълномощаващо лицето по чл. 2 от Наредба № 2 да извършва определен обществен превоз на пътници по определено маршрутно разписание в рамките на определен район, като се изключва всеки друг такъв превозвач да извършва обществени превози на пътници по това разписание, а "Задължение за извършване на обществена услуга" е изискване, определено от общинския съвет, за да осигури обществен превоз на пътници, който лицето по чл. 2 от Наредба № 2, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поело или не би поело до същата степен или при същите условия без възнаграждение. В оспореното решение, както и в докладната записка, въз основа на която то е взето, и в протокола от заседанието на общинския съвет няма изложени каквито и да са фактически обстоятелства, които могат да бъдат подведени под легалните определения на понятията "Задължение за извършване на обществена услуга", "Изключително право" и "Компенсация за обществена услуга", т. е. които да сочат, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ЗАвтП и чл. 16в, ал. 2 от Наредба № 2, които са посочени като правно основание за издаване на оспореното решение. Следователно, в оспореното решение няма изложени мотиви, които да обосноват наличието на материалноправните предпоставки общинският съвет да вземе оспореното решение. В оспореното решение има изложени мотиви, но те не могат да бъдат подведени под хипотезата на правните норми, посочените като правно основание за издаване на решението. Цитирането на нормата на чл. 16в от Наредба № 2 в обстоятелствената част на оспореното решение не може да се приеме като мотиви на административния акт. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 2 от ЗАвтП и чл. 16в, ал. 1 от Наредба № 2, без да са налице предвидените в тези норми фактически основания, то следователно общинският съвет е нарушил материалния закон. Липсата на мотиви, обосноваващи правното основание, въз основа на което е издадено оспореното решение, не може да бъде запълнена пред съда с последващо представяне на доказателства. На доказване подлежат само фактическите основания, които са изложени в мотивите на оспорения акт. Именно те определят границите на правния спор. Според съда, разпоредбите на чл. 16в и следващите от Раздел I на Глава II на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС се прилагат в случаите на предоставяне на субсидии при условията и по реда на Наредба № 3/04.04.2005 г. на Министъра на финансите за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони /издадена от МФ, обн., ДВ, бр. 33 от 15.04.2005 г./. Ненапразно в § 1 от ДР на Наредба № 3/04.04.2005 г. на МФ изрично е посочено, че тя отразява изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. Такова посочване на регламента не е сторено в Наредба № 2 от 31.03.2006 г. на МФ. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 са посочени критериите, на които едновременно трябва да отговаря автобусната линия, за да попадне в обхвата на наредбата. От посочените в процесното маршрутно разписание № 05101 населени места няма нито едно, което да попада в списъка по Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 14 от 2003 г. за определяне на населените места в селски и планински райони, нито пък Община Самуил попада в списъка по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3. Съдът е приел, че по делото няма доказателства, че линията, предмет на конкурса, е нерентабилна автобусна линия от републиканската транспортна схема, за които е необходимо компенсиране на превозвачите за извършени разходи, а и възложителят не е предвидил такова компенсиране или предоставяне на изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга, то превозът на пътници по тази линия следва да се възложи по общите правила на чл. 19, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 17 и следващите от Наредба № 2. Настоящата инстанция приема за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради това, че предвид установените факти - е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, по подробно изразените в решението мотиви. Решението на Административен съд - Разград е правилно, съобразено е с доказателствата по делото и е съобразено с разпоредбите на закона. Жалбоподателят не излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, а прави обширен анализ на нормативната база - нашата и на европейското законодателство. Предвид изложеното, като е отменил атакуваното решение № 27.529 по протокол № 27 от 21.11.2013 г. на Общински съвет Самуил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Следва да бъде потвърдено и решението, в частта, относно разноските, които не са прекомерни, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд