Определение № 10631 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9555/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от град София против определение № 19937/15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8057/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него жалба против мълчалив отказ на Президента на Република България по негово Предложение с вх. № 94-00-351-1/26.02.2020 г., и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Т. А. против мълчалив отказ на Президента на Република България по подадено предложение за издаване на указ. С обжалваното в настоящото производство определение АССГ прекратил производството по делото, като приел, че така подадената жалба е недопустима. Посочено е, че актовете на Президента на Република България не подлежат на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ предвижда изключение от принципа за обжалваемост на административните актове, когато със закон е изключено съдебното им оспорване. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете на Народното събрание и на Президента на Републиката. Съответно не се съдържа възможност за оспорване на акта на Президента, приет в изпълнение на неговите правомощия. Следва да се посочи, че Президентът не е орган на изпълнителната власт и съответно не издава административни актове, нито извършва административна дейност, което е в правомощията на административните органи, които са от изпълнителната власт. Следователно, актовете на Президента, които по силата на закон не са приравнени на административни актове, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие. При положение, че актовете на Президента са изрично изключени от предмета на регулиране на АПК, процесуалната възможност по чл. 145 и сл. от АПК не намира приложение в настоящия казус. В разглеждания случай, по аргумент на чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, оспорването на мълчалив отказ е недопустимо. Въз основа на изложеното, определението на административния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. Т. А., с която се оспорва мълчалив отказ на Президента на Република България по негово Предложение с вх. № 94-00-351-1/26.02.2020 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи още, че съгласно чл. 212, ал. 2 АПК жалбите по дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса, не следва да се приподписват от адвокат. Следователно, при условие, че с определение № 24204/20.11.2024 г. съдът е освободил А. от заплащане на дължимата държавна такса по процесната частна жалба, то тази частна жалба не е следвало да се приподписва от адвокат. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение