Определение № 7708 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на адв. Ю. Дацев срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по т. 1.1 от протокол № 21 от заседание, проведено на 16.06.2023 г., с което определя на основание чл. 175, ал. 4, изречение второ от ЗСВ, Б. Сарафов – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на вземане на решението до встъпване в длъжност на нов главен прокурор на Република България. Жалбоподателят излага аргументи за наличието на правен интерес от обжалването и доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение. Иска решението да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Топалова, поддържа становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес у оспорващия. Иска оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита, с оглед на което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. С решение на ПК на ВСС по т. 1.1 от протокол № 21 от заседание, проведено на 16.06.2023 г., на основание чл. 175, ал. 4, изречение второ от ЗСВ е определен Б. Сарафов – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването, за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“. От данните по административната преписка се установява, че с Указ № 95 от 15.06.2023 г. на президента на Република България, на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията е освободен И. Гешев от длъжността главен прокурор на Република България. На 16.06.2023 г. препис от указа е изпратен на председателстващия ВСС, който е получен на същата дата. Със заявление с рег. № 8471 от 16.06.2023 г. Б. Сарафов е изразил писмено съгласие да бъде издигната кандидатурата му за изпълняващ длъжността главен прокурор. При тази фактическа обстановка е прието оспореното решение на ПК на ВСС. Разпоредбата на чл. 175, ал. 4 от ЗСВ регламентира случаите, при които мандатът на административния ръководител е прекратен предсрочно, като при тази хипотеза съответната колегия на Висшият съдебен съвет определя нов административен ръководител, а до неговото встъпване в длъжност и въобще за времето, през което съответният орган на съдебната власт няма административен ръководител, компетентната колегия на ВСС определя заместник, който изпълнява функциите на административен ръководител. По аргумент от чл. 129, ал. 6 във връзка с ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗСВ главният прокурор е административен ръководител на орган на съдебна власт, с оглед което до встъпването в длъжност на нов главен прокурор неговите функции се изпълняват от определен от ПК на ВСС заместник. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство. Общата клауза за обжалваемост на административните актове пред съдилищата, възприета в чл. 120, ал. 2 от Конституцията, не изключва наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването им. Според т. 1 от решение № 21 от 26.10.1995 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 г., чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. 3адължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК предвижда, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нарушаване е прекратяване или ограничаване на субективни права или свободи, отказ да се издаде акт, който е условие за възникването и упражняването на субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващите задължения, а под застрашаване се има предвид предстоящо нарушаване, което все още не е налице. За да е налице правен интерес от оспорване на административен акт като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, оспорващият трябва да докаже, че целта на подаването на жалбата е премахване или предотвратяване на неблагоприятни за него правни последици или постигане на положителни правни резултати. Правният му интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато то със самата отмяна на оспорения административен акт следва да бъде отстранена настъпилата вече или настъпваща щета от изпълнението му. Лицата имат правен интерес от оспорването, когато решението на съответната колегия на ВСС има характеристиките на индивидуален административен акт, засягащ пряко по неблагоприятен начин правата и интересите им. Правен интерес съществува, когато съответният административен акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на всеки конкретен правен субект. В процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната търсената и целена от жалбоподателя благоприятна промяна в неговата правна сфера. Съгласно нормата на чл. 170, ал. 4 от ЗСВ за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 – да има най-малко 12 години стаж. В мотивите на решение № 1 от 8 февруари 2022 г. по конституционно дело № 17 от 2021 г. Конституционният съд е посочил, че Конституцията установява статуса на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на главния прокурор с оглед на три качества: на магистрати (общото название за конституционно изброяваните съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и прокуратурата) и на членове по право на Висшия съдебен съвет (определяни по специфичен конституционно закрепен начин представители на съдебната власт) и следва да се приеме, че за тях важат всички правила за по-общото им качество (магистрати), които не са дерогирани от изрично посочени правила за по-специфичното (висши представители на съдебната власт членове по право на ВСС). Практиката на ВАС е приела, че в хипотезата на чл. 175, ал. 4 от ЗСВ заместникът на административния ръководител изпълнява и неговите функции, докато те бъдат поети от лицето, определено от съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изпълняващ функциите на административен ръководител. Изпълнението на функциите от заместника на административния ръководител представлява заместване по силата на неговата длъжностна характеристика (така определение № 7760 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 6153/2016 г., VІ отд. на ВАС). Анализът на нормативната уредба и на цитираната практика на КС и ВАС сочи, че задължителна материалноправна предпоставка за определяне на лицето за заместник по смисъла на чл. 175, ал. 4, изр. второ от ЗСВ е същото да е придобило и да притежава качеството магистрат. Липсват твърдения, данни и доказателства за заемането на магистратска длъжност от жалбоподателя. На основание чл. 195, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е налице несъвместимост между заемането на магистратска длъжност и упражняването на свободна професия, каквато е адвокатската професия (съгл. § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ). Посочените обстоятелства преклудират възможността за заемането на тази длъжност от друго лице, включително адвокат, какъвто е жалбоподателя, и в този смисъл отмяната на обжалвания акт няма да доведе до търсеното от жалбоподателя непосредствено, действително и незабавно удовлетворение, т.е. жалбоподателят няма пряк правен интерес от обжалването на акта. Гореизложените обстоятелства сочат липса на правен интерес от оспорването на решението на ПК на ВСС по т. 1.1 от протокол № 21 от заседание, проведено на 16.06.2023 г. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на оспорване, за която съдът следи служебно, като съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо. Налице е основание по чл. 159, т. 4 от АПК за оставянето на жалбата без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея производство. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Ю. Дацев следва да бъде осъден да заплати на ПК на ВСС разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет лева). Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение