Определение № 3950 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Брезе Ангус“ ЕООД, с адрес на управление с. Стамболово, община Ихтиман, чрез адвокат Методиева, срещу определение № 165 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 90/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. С доводи за неговата неправилност като немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – София-област е образувано по исковата молба на „Брезе Ангус“ ЕООД, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК е предявен иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от твърдени бездействия на ответника, община Ихтиман, във връзка с отдаването под наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд. С разпореждане съдът е приел исковата молба за нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 и т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и я е оставил без движение. Дал е указания констатираните нередовности да се отстранят при посочване на обстоятелствата, на които искът се основа, както и да се отправи искане съобразено с разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК. В определения от закона и съда срок ищецът е депозирал молба – уточнение на предявения иск. С обжалваното определение съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че въпреки депозираната молба и от посоченото в нея не се отстраняват констатираните нередовности, тъй като в нея не се съдържа отговор на конкретно и ясно формулираните от съда въпроси. Определението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното определение не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. С него съдът е приел, че производството е по предявен иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Преповторил е дадените с постановеното на 23.01.2025 г. разпореждане по делото указания във връзка с констатираните от съда нередовности на исковата молба и е посочил, че с молба от 06.02.2025 г.са направени уточнения и е внесена държавна такса. Изложените в исковата молба обстоятелства, които са приети за неудовлетворяващи изискванията на закона за решаване на спора по същество, са конкретизирани, след оставянето и без движение, с писмена молба. Без да направи какъвто и да е анализ на съдържанието и, съдът формално, в едно изречение е приел, че въпреки депозираната молба и посоченото в нея, изложеното не отстранява констатираните нередовности и не съдържа отговор на конкретно и ясно формулираните от него въпроси. Съгласно Решение № 7 от 30.06.2020 г. на КС по к. д. № 11/2019 г., разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани, а съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му, каквито съображения в случая няма. Липсата на мотиви лишава както страната по делото от възможността да знае причините за постановяване на обжалваното определение, с оглед надлежното упражняване на правото и на обжалване, така и съда да извърши проверка на правилността му. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страната от възможността да реализира правата си пред две съдебни инстанции. Това налага определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на указанията в настоящото определение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение