Определение № 9118 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 4603 от 17.07.2025 г., на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 934 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1203 по описа на Административния съд София-област за 2024 г. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по негова частна жалба, вх. № 50636/04.04.2025 г. по описа на Върховния касационен съд, подадена против Определение № 418/28.03.2025 г. по адм. дело № 1203/2024 г. на Административния съд София-област. С доводи за неправилност на обжалваното определение, частният жалбоподател иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него против Административния съд София-град искова молба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По делото се установи следното: Съдебното производство пред Административния съд София-област е образувано по искова молба на частния жалбоподател против Административния съд София-град с правно основание по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С Определение № 300/07.02.2025 г., постановено по първоинстанционното дело (л. 30 от същото), Административният съд София-област е отхвърлил молбата на К. за освобождаване от държавна такса за производството по исковата му молба. Това определение, след обжалване от страна на К., е оставено в сила с Определение № 2545/12.03.2025 г. по адм. дело № 2133/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С Разпореждане № 588 от 18.03.2025 г. по адм. дело № 1203/2024 г. на Административния съд София-област (л. 38, пак там) исковата молба на К. против Административния съд София-град е оставена без движение и му е указано да заплати по сметка на Административния съд София-град в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на това разпореждане, дължимата се за производството по исковата му молба такса в размер на 10, 00 лв. Указани са му също последиците от неизпълнение на разпореждането. Ищецът не изпълнил указанието, поради което с Определение № 418 от 28.03.2025 г. по първоинстанционното дело (л. 45, пак там) Административният съд София-област е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. К. подал частна жалба (вх. № 50636/04.04.2025 г. по описа на Върховния касационен съд) против Определение № 418/28.03.2025 г. по адм. дело № 1203/2024 г. на Административния съд София-област с искане за неговата отмяна. Наред с това отправил молба до съда да бъде освободен от държавна такса за производството по тази частна жалба. С писмо от 07.04.25г., изх. № 50175, ВКС е изпратил по компетентност частната жалба на К. до Председателя на АССО, както писмото е изпратено и до самия К.. С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е разгледал молбата на К. за освобождаване от държавна такса за производството по частната му жалба против Определение № 418/28.03.2025 г. и я е отхвърлил, като неоснователна. Обосновал се е, че не са настъпили нови обстоятелства относно семейно-имущественото състояние на ищеца след влизане в сила на Определение № 300/07.02.2025 г. по първоинстанционното дело, поради което не са налице основания за уважаването й. Препратил е към мотивите, изложени в Определение № 300 от 07.02.2025 г. Определението е неправилно постановено. Съдът не е изложил мотиви. Разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други относими обстоятелства. В случая съдът не е извършил преценка на законоустановените предпоставки във връзка с молбата на К., касаеща частната му жалба. Тази молба е различна от молбата, по която съдът се е произнесъл с Определение № 300/07.02.2025 г., поради което съдът е дължал самостоятелна преценка на посочените обстоятелства. Недопустимо е съдът да мотивира акта си за освобождаване от държавна такса, препращайки към мотивите на свой предходен акт, най-малкото, защото е налице времева разлика, в рамките на която е възможна промяна на релевантните обстоятелства. Съдът е констатирал в определението си, че не се сочели нови обстоятелства, без обаче да посочи какви са били "старите", поради което констатацията му е необоснована. По изложените съображения определението, като валидно, допустимо, но неправилно, следва да бъде отменено. Относно отправеното в частната жалба до настоящия съд искане за отвод на съдебния състав по адм. дело № 1203/2024 г. на Административния съд София-област, следва да се посочи, че Върховният административен съд не е компетентен да отстранява съдии от разглеждане на първоинстанционните дела. Процедурата по отвода е регламентирана в чл. 23, ал. 1 ГПК, съгласно който отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. Според чл. 23, ал. 2 ГПК съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. В този смисъл искането за отвод по делото на Административния съд София-област, по което е постановено обжалваното в настоящото производство определение, не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция, в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия