Определение № 379 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 463/2023 г.

Производството по делото е образувано по „Допълнителна касационна жалба“, подадена от М. Д. Ц., чрез адв. Н. К., назначен за процесуален представител на страната по предоставена правна помощ от Софийския апелативен съд с определение № 2567/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1920/2021 г. Жалбоподателят по същество излага съображения за незаконност на заповедта за уволнение, предмет на исковото производство. Със „Заявление към допълнителна касационна жалба“ с вх. № 24857/2022 г. страната, чрез адв. К., е уточнила, че касационната жалба е срещу определение № 1731/30.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1920/2021 г. от Софийския апелативен съд; няма съображения относно пороците на това определение. С него съдът, като потвърдил разпореждането на първостепенния Пернишки окръжен съд, върнал подадената от М. Ц. касационна жалба против въззивно решение № 83/15.03.2021 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 73/2021 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Тя е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Софийският апелативен съд, като потвърдил разпореждането на Пернишкия окръжен съд, върнал подадената от М. Ц. касационна жалба против въззивното решение на окръжния съд по въззивно гр.д. № 73/2021 г. За да постанови този резултат, апелативният съдът установил, че касационната жалба е била нередовна и правилно е оставена без движение от администриращия окръжен съд, който е дал ясни, точни и пълни указания, които не са били изпълнени от страната в срок. В резултат на това, апелативният съд намерил, че касационната жалба е била законосъобразно върната. Дал е и изрични указания в своя съдебен акт на страната, че има възможност да поиска предоставяне на правна помощ, ако са налице основанията за това. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Софийския апелативен съд. С ТР № 2 от по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От казаното следва, че Софийският апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на Ц. срещу разпореждането на въззивния Пернишки окръжен съд, с което е върната като недопустима касационната му жалба против въззивното решение. При така изложеното, определение № 1731/30.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1920/2021 г. от Софийския апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждане № 347/31.05.2021 г.г. на Пернишкия окръжен съд по въззивно гр.д. №73/2021 г. разгледан по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд. В резултат, настоящият състав на ВКС задържа делото по въззивната частна жалба на М. Ц., като намира същата за неоснователна по следните съображения: М. Ц. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. С разпореждане от 26.03.2021 г. жалбата е оставена без движение с указания да се представи изложение с основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба да бъде приподписана от адвокат. Страната е предупредена за последиците от неизпълнение. Уведомена е лично на 05.04.2021 г. До изтичане на законовия срок, указанията не са изпълнени, като Ц. уведомила писмено съда, че се отказва от искането да бъде възстановена на работа, но иска да бъде отменена глоба от 648 лв. – адвокатски хонорар, който не дължи, защото била уволнена без предизвестие, без доказана целесъобразност, а трябвало да плаща и глоба. Администриращият съд с разпореждане № 347/31.05.2021 г. върнал касационната жалба на Ц. в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. В частната жалба вх. № 2636/09.06.2021 г. против горното разпореждане страната не оспорва така изложените факти; повтаря, че „възникналите формални несъответствия“ не могла да отстрани, защото адвокатите не желаят да работят без пари, а трудовите дела са безплатни. Следва изложение, което по естеството си е несъгласие с въззивното решение, което не било разгледано през призмата на обществения интерес, интереса на детското заведение и по-специално на децата, които се обгрижват там. Съставът на Върховния касационен съд намира, че тази частна жалба е неоснователна. Администриращият съд точно е приложил чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК, чл. 285, ал. 1 ГПК, както и последицата при неизпълнение – чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ако страната е имала затруднения да изпълни в срок указанията, следвало е да поиска, преди изтичането му, съдът да го удължи. Неправилно е виждането й, че щом трудовите дела са безплатни за работниците и служителите (не дължат плащане на държавни такси и съдебни разноски), то на същото основание – чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, безплатни са и услугите на адвокат, с когото страната сключва договор за процесуално представителство по делото. Адвокатът може да реши, но не е длъжен да представлява страната безплатно, но тогава ще получи адвокатско възнаграждение, определено му от съда, само ако спорът бъде разрешен в полза на клиента му. Работникът и служителят по трудови спорове, не могат да се позоват на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и, когато съдът се произнася по дължимите между страните разноски, предвид крайния резултат по спора – чл. 78, ал. 1, 2, 3 ,4 ГПК, т.е., ако спорът не е разрешен в полза на работника/служителя, то дължат на работодателя, сторените от последния съдебноделоводни разноски по делото. М. Ц., също така, е могла да поиска предоставяне на правна помощ – в срока по чл. 283 и чл. 285, ал. 1 ГПК, съответно в удължения срок за изпълнение, ако беше помолила за такъв съда по чл. 63 ГПК. Следва да бъде изяснено и това, че в първоинстанционното производство, още при първото съобщение до Ц., съдът е дал указания за възможността да поиска предоставяне на правна помощ и подобни указания са й давани през цялото производство по делото. Ц. е поискала предоставяне на правна помощ едва от Софийския апелативен съд по гр.д. № 1920/2021 г. и то, след постановяване на определението, което настоящият състав по-горе обезсили. Правна помощ е предоставена на страната и с определение на апелативния съд за неин процесуален представител е назначен адв. К.. Той, както стана ясно по-горе, в качеството си на процесуален представител на Ц., е заявил, че обжалва определението на апелативния съд по съображенията в „Допълнителна Касационна жалба“ вх. № 23515/07.11.2022 г., която по съдържание евентуално отговаря на искова молба. Правната помощ е предоставена след изтичане на срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба, т.е. няма действие за вече преклудираните процесуални възможности на страната, тя е за изготвяне на частна касационна жалба против определението на апелативния съд, съответно процесуално представителство пред касационна инстанция по тази частна жалба и за евентуално следващи процесуални действия от името на страната за след това. Друг е въпросът, че по никакъв начин подадената „допълнителна касационна жалба“ и „заявление към допълнителна касационна жалба“ не съставляват и отстраняване нередовностите на касационната жалба. В заключение, разпореждането на Пернишкия окръжен съд, с което касационната жалба на Ц. против въззивното решение е върната, е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение