Определение № 217 от 17.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 759/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Л., срещу определение № 330 от 29.04.2013 г. по ч. т. д. № 43/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационната жалба на настоящите жалбоподатели с вх. № 124802/28.11.2012 г., допълнена с частна касационна жалба с вх. № 130536/11.12.2012 г. против определение № 18743 от 16.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 14984/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщането му за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът [фирма] заявява становище за не допускане до разглеждане на частната жалба. Моли и за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С т. 8 на разпореждане от 11.02.2013 г., с което е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. от Председателя на ВКС е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданска и търговска колегии въпросът относно това кои актове на въззивните съдилища в заповедното производство подлежат на касационно обжалване. Така поставения въпрос е изцяло относим към конкретния спор, тъй като в него се обсъжда и обжалваемостта на определението, постановено от съдилищата на основание чл. 419, ал. 1 ГПК. Поради това и на основание чл. 292 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. Воден от горното, ВКС-І т. о.