Определение № 227 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 55/2023 г.

Производство по чл._274._ал._2.ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. А., Д. А. К. и Р. А. Г., всички чрез адв. Т. против определение № 2905 от 16.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3013/2022 г. на Апелативен съд - София (АС - София). С последното е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 397306/18.10.2022 г. по регистъра на Софийски градски съд (СГС), подадена от жалбоподателите срещу отказа на председателя на СГС, обективиран в писмо с изх. № 917/13.10.2022 г. на оправомощения от него съдебен помощник при СГС да разпореди връщане на освободената с разпореждане от 02.08.2022 г. по гр. д. № 10834/2018 г. на СГС парична гаранция и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено. Сочи се, че неправилно частната жалба е приета за недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт. Твърдят също, че въззивният съд е следвало да провери дали председателят на СГС е бил компетентен да се произнесе по искане по чл. 82 ГПК, респ. дали е компетентен да ревизира вече постановено произнасяне от съда по обезпечителното производство, а в случая това не е сторено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че сезиращата го частна жалба е с недопустим предмет. Развил е доводи, че постановеният от съдебен помощник при СГС по делегиране на правомощия от председателя на СГС отказ за освобождаване на гаранция, внесена като условие за налагане на допусната обезпечителна мярка има характер на съдебен акт по чл. 403, ал. 2 ГПК. С него председателят на СГС, без да има компетентност да се произнася по въпроси от обхвата на конкретното обезпечително производство, е ревизирал произнасянето на съда - определението от 02.08.2022 г. по гр. д. № 10834/2018 г. по описа на СГС - за освобождаване на паричната гаранция. Съставът на АС - София е съобразил още, че съгласно разясненията по т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, актът, с който съдът се произнася по молбата за връщане на внесени като гаранция суми, не подлежи на обжалване, тъй като не е от вида на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК. Изтъкнал е, че според мотивите на цитирания тълкувателен акт произнасянето (с определение или разпореждане) по молбата за освобождаване на гаранцията може да бъде изменено от постановилия го съд поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск по реда на чл. 253 ГПК. Така въззивният съд е преценил, че частната жалба, с която е сезиран като насочена срещу необжалваем съдебен акт, е процесуално недопустима. Изразил е разбиране, че дори този акт да е засегнат от най -тежкия порок, в качеството си на втора съдебна инстанция не може да го прогласи за нищожен, щом няма правомощие да разгледа частната жалба срещу него. Обжалваното определение е неправилно. Частните жалбоподатели са атакували пред АС - София волеизявление на председателя на СГС, обективирано в писмо с изх. № 917/13.10.2022 г., с което по същество е отменен съдебен акт - разпореждане от 02.08.2022 г. по гр. д. № 10834/2018 г. на СГС за освобождаване на внесената гаранция, като е отказано възстановяване на същата поради непоискването й в едногодишния срок по чл. 82 ГПК и задължението на съда да я внесе в приход на държавния бюджет. По същество председателят на градския съд, чрез оправомощения от него съдебен помощник е постановил съдебен акт по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК, както правилно е приел въззивният съд. Предмет на сезиращата го частна жалба е именно този съдебен акт, атакуван с доводи за неговата нищожност, поради постановяването му от некомпетентен орган (който не е имал правомощия да се произнася по въпроси, включени в предметния обхват на конкретното обезпечително производство), евентуално неговата недопустимост (в този смисъл са определение № 60253 от 23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1909/2021 г., III г. о. на ВКС, определение № 219 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2206/2022 г., IV г. о. на ВКС, определение № 274 от 05.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2383/2022 г., III г. о. на ВКС). С оглед на изложеното, неправилен се явява решаващия извод на апелативния съд, че частната жалба е с недопустим предмет (като насочена срещу необжалваем съдебен акт) и не следва да се разгледа по същество. Изискуемостта на вземането за връщането на внесените като разноски и гаранции суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес. От датата на влизането му в сила започва да тече и едногодишният срок по чл. 82 ГПК, в който носителят на правото на възстановяване следва да депозира в съда молба за връщането на тези суми. От този момент отпада интересът и необходимостта от допуснатите обезпечителни мерки, а от тук възниква вземането на лицето, в чиято полза същите са били допуснати да получи обратно внесените като гаранции суми. От тогава предварително внесените разноски се явяват платени на отпаднало основание и принципно подлежат на възстановяване - арг. от чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (вж. мотивите в съобразителната част към разясненията по т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС). При надлежно сезиране с молба, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Въззивният съд следва да провери дали председателят на СГС е бил компетентен да се произнесе по искането по чл. 82 ГПК като разгледа частната жалба по същество, а не да я оставя без разглеждане като недопустима. Предмет на обжалване пред въззивния съд е именно отказа на председателя на СГС, материализиран в горецитираното писмо, а не ревизираното с него (с оглед същината на това произнасяне) определение от 02.08.2022 г. по гр. д. № 10834/2018 г. на същия съд за освобождаване на внесената гаранция. По тези съображения позоваването в обжалваното определение на постановките на т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС и изводът за необжалваемост на съдебния акт, предмет на частната жалба, са неправилни. В обобщение, определението на АС - София като порочно следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за произнасяне по същество по частната жалба на А. Д. А., Д. А. К. и Р. А. Г., заведена с вх. № 397306/18.10.2022 г. по регистъра на СГС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.