Решение № 2266 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, чрез пълномощник А. Георгиева против решение № 7215 от 12.08.2025г., постановено по адм. дело № 1578/2025г. на Административен съд - Пловдив, в частта в която е отменено Решение № 3676 от 03.06.2025г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т.4, във връзка и чл.9 от ЗУБ е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Х. М. Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан и върната преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила рег. № УП-2618 от 04.10.2024 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснован – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на АС, че административният орган не е обсъдил всички представени от чужденеца доказателства в съвкупност с изложената бежанска история, поради което е направил грешен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди се, че в административният акт са изложени мотиви относно принципа “non refoulement“ по отношение на кандидатстващия чужденец. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу Решение № 3676 от 03.06.2025 г. на Председателя на ДАБ в отменената от съда част. Подадена е касационна жалба и от Х. М. Ф., чрез адв. И. Колев, срещу Решение № 7215 от 12.08.2025г. по адм. дело № 1578/2025г. на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение № 3676 от 03.06.2025 г. на Председателя на ДАБ, в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец по см. на чл.8 от ЗУБ. Изложени са доводи, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на АС - Пловдив за липсата на предпоставките за предоставяне статут на бежанец на касатора, съобразно чл.8 от ЗУБ. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание касаторът Ф. се представлява от адв. Петков, който претендира разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на председателя на ДАБ и неоснователност на касационната жалба на Х. М. Ф.. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационните жалби, са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на председателя на ДАБ е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е било Решение № 3676 от 03.06.2025г. на председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба за международна закрила с вх. № ПМЗ-ВР- 241/29.10.2024 г. на РПЦ - София, подадена от Х. М. Ф., гражданин на Афганистан. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл.75, ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени оспореното Решение на председателя на ДАБ, в чатта, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца по см. на чл. 9 от ЗУБ, АС-Пловдив е приел, че в Решение № 3676 от 03.06.2025г. председателя на ДАБ е изложил противоречиви мотиви, като от една страна разглежда заявените в интервюто обстоятелства като посочени от кандидата причини за опасения от преследване, попадащи в предметния обхват на ЗУБ, а от друга страна приема, че кандидатът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. Първоинстанционният съд приел бежанската история на чужденеца изцяло, предвид твърденията, че през 2022г. Ф. е бил отведен от талибаните и в продължение на една седмица е бил пребиван и измъчван и насилван физически, поради принадлежността му към политическа сила, противник на талибаните. Анализирайки данните за обстановката в Афганистан от справка вх. № МД-02-161/31.12.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в частност практиките на принудителното изселване на местни групи и подкрепата на пащуните кучи от местните талибански власти, съдът е приел, че е налице възможност за преследване на жалбоподателя с оглед заявените от него обстоятелства. Според съда заявените от Ф. обстоятелства биха могли да се приемат като конкретни опасения от преследване, попадащи в предметния обхват на ЗУБ, при което не са налице визираните в чл.13, ал.1, т.1 или т.2 от ЗУБ предпоставки за квалифициране на молбата му като явно неоснователна. АС-Пловдив приел, че се дължи произнасяне по същество в производството по общия ред за наличие на условията по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Допълнително АС-Пловдив указал на административния орган при произнасянето си да обсъди Съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено на 26.09.2023 г. от доктор П. Т. Т., ведно с копие от писмо от проф. д-р К. Д. – изп. директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, към което е приложен заверен препис от съдебномедицинско удостоверение № 1156/23 год. на Х. М. Ф., издадено от Отделение по съдебна медицина, във връзка с твърденията на жалбоподателя за наранявания, нанесени му през 2022г. Алтернативно съдът указал да се прецени и евентуалното наличие на предпоставките, визирани в заявената в жалбата разпоредба на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, като въз основа на изследване на достоверни източници за страната на произход на жалбоподателя, се установи представлява ли заявеното в документа, озаглавен „Съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено на 26.09.2023 г. от доктор П. Т. Т., действителна възможност Х. М. Ф. да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства или наказание. Решението в частта, в която е отменено Решение № 3676 от 03.06.2025г. на Председателя на ДАБ, в частта, в която е отхвърлена молбата на Х. Ф. за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато като преписка за ново произнасяне е неправилно. Изводите на първоинстанционният съд не са съответни на приетите по делото доказателства, което е довело да нарушение на материалния закон. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то не се налага връщането му за ново произнасяне. Преди всичко следва да се посочи, че от данните по административната преписка се установява, че Х. М. Ф. е влязъл законно на територията на Република България още през 2013г. С молба с вх. № 3/03.04.2019г. е потърсил закрила, по която е постановено Решение № 947/28.02.2020г. от председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Същото решение е оставено в сила с Решение № 1211/10.07.2020г. по адм. д. № 1249/2020г. на АС-Пловдив. В рамките на това производство пред административният орган е представена почти идентична бежанска история на настоящата по Решение № 3676 от 03.06.2025г. на Председателя на ДАБ. Общото между двете истории е, че по повод смъртта на бащата на Ф. и неговото желание да получи информация от кого и за какво е бил убит, молителят е бил заплашван, бил е бит от талибаните, като според първата история му е счупен зъб, а според втората изтезаван и насилван. Другият общ елемент е, че и в двата случая е давал пари /5000 долара/ за да бъде оставен на мира /освободен според втората версия/. Разликата се състои в това, че според първата бежанска история, тези обстоятелства са се случили преди 2013г., а според настоящата, подробно описана в първоинстанционното дело, през 2022г. За да се обоснове допустимост на последваща по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ молба по за закрила с вх. № ПН3-ВР-241/29.10.2024г. при условията на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ Ф. е представил „Съдебномедицинско удостоверение № 1156/2023 г., издадено на 26.09.2023г. от доктор П. Т. Т. и становище на психолог М. Д.. Производството се е развило по реда на глава 6, раздел II от ЗУБ, докато предходни молби с вх. № УП 2618/06.04.2023г. и вх. 2618/03.07.2023г. са приети за недопустими по см. на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Противно на приетото в първоинстанционното съдебно решение, административният орган мотивирано се е произнесъл по всички основания на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Бежанската история по на Х. Ф. подробно е обсъдена в производството по издаване на процесното Решение № 3676 от 03.06.2025г. на Председателя на ДАБ, като са изследвани предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ във вр. с чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. По административната преписка не е установено Х. М. Ф. да е въвел твърдения за „смъртно наказание“ или „екзекуция“. Не е установено още да е бил принуден да напусне страната си на произход Афганистан поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Афганистан или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, както правилно е установил административния орган. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, както правилно е приел и административният орган. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване от субекти посочени в чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Всъщност твърденията са по скоро за изнудване за пари отколкото за тежки посегателства. Отделно от това твърденията за преследване от конкретно лице не са достатъчно обосновани и не са били подкрепени с никакви доказателства, предвид факта, че лицето е напуснало Афганистан легално и планирано, т. е. имал е възможност да вземе документи, доказващи историята му или най-малкото даващи възможност да се състави обосновано предположение, че той е подложен на реална опасност от тежко посегателство, каквито не са представени. Представените медицински документи удостоверение № 1156/2023 г., издадено на 26.09.2023г. от доктор П. Т. Т., съгласно което нараняванията на Ф. по същество представляват „лека телесна повреда“ по см. на чл. 130 от НК, са по скоро са доказателство за криминална проява спрямо лицето, но не могат категорично да се свържат с твърденията на чужденеца, за причините, поради които иска международна закрила. Същото удостоверение е обсъдено от административния орган и мотивирано отхвърлено, противно на установеното от АС-Пловдив. Направеният анализ от административния орган на ситуацията в Афганистан съобразно представените справки от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС се потвърждава и от представената пред касационната инстанция справка с рег. № МД-02-657/17.12.2025г. От последните се установява наличието на спорадични инциденти, но обстановката не достига до границите на въоръжен конфликт. Талибаните подържат и консолидират властта в Афганистан. Талибанският режим подържа вътрешна стабилност, макар и с помощта на репресивни мерки. По отношение на лица, свързани с предишното правителство, талибаните обявяват обща амнистия. Предвид установената ситуация правилен е извода на административния орган, че по отношение на Х. Ф. не същесвтува реална опасност от тежки посегателства по см. на чл. 9, ал. 1 – 3 от ЗУБ. Правилно е установено още, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Ф. не е заявил, а и административният орган не е установил член на неговото семейство да има предоставен статут в Република България. В този смисъл указанията на АС-Пловдив за обсъждане на тази хипотеза и излагане на мотиви е неясна. Неясно е и указанието за произнасяне по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ предвид, че изрично административният орган е обсъдил тази хипотеза. Не са налице основанията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такива причини не са посочени от лицето, а посочените от него не обосновават предоставянето на хуманитарен статут. Неправилно АС-Пловдив приема, че решението на председателя на ДАБ е непълно, тъй като не било обсъждано предоставянето на хуманитарен статут по други причини. Видно е, че административният орган е извършил преценка за наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 8 ЗУБ и правилно е приел, че разпоредбата е неприложима, тъй като лицето не се позовава на причини от хуманитарен характер. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа „non refoulment“ /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат факти и обстоятелства, които да водят до извода, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Афганистан, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Видно от представената административната преписка и отговорите на чужденеца дадени на проведените многобройни интервюта, Х. Ф. иска да остане в Република България по икономически съображения. Не се установяват предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на Х. Ф.. Към настоящия момент не се доказва спрямо личността на молителя да е налице безогледно насилие и съществува заплаха за здравето и живота му именно поради настоящото управление в Авганистан. Няма доказателства, които да обосновават реална опасност за живота и личността му, вследствие на събития, настъпили след като е напуснал държавата си по произход. Касационната жалба на Х. М. Ф., срещу решението, в частта му, с което е отхвърлено оспорването му срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец е неоснователна. Правилно Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. М. Ф.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Ф. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с проблеми, свързани със заплаха от страна на талибаните във връзка с това, че е бил готвач в опозиционна партия и е бил обявен за агент на чужденците, не е по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Безспорно е установено, че след като е получил отказ през 2020г. на подадената молба за закрила, Ф. се е върнал доброволно в страната си, след което през 2021г. отново решава да напусне страната легално, след издадена виза за Иран. От представената административна преписка е безспорно установено, че чуждият гражданин неколкократно е напускал страната си по произход в посока Иран, Турция и Република България. В интервюто чужденецът изрично е заявил, че не членува в политически партии и военни групировки, включително, че близките му продължават да живеят в Афганистан. Заявил е, че върху семейството не е оказван тормоз и нямат проблеми, защото талибаните мислят, че е умрял и не ги закачат. Заявява, че семейството му изпитва притеснения за него и се страхуват. Той също е притеснен за тях и иска да остане в България и да живее и работи легално. Правилен е изводът на АС, че от събраните по делото доказателства не се доказва молителят да е преследван на расова, етническа и религиозна основа, респективно поради неговото политическо мнение или убеждение. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, решението на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отменено Решение № 3676 от 03.06.2025г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т.4, във връзка и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Х. М. Ф., и върната преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила рег. № УП-2618 от 04.10.2024 г. следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Х. М. Ф. срещу Решение № 3676 от 03.06.2025г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение