Определение № 53 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 130/2012 г.

Производството е по чл.282,ал.4 ГПК. Образувано е по молба на «ОС на ТПК»- Стара З., чрез председателя на УС Р. К. и КОИ «Р.», [населено място], чрез председателя М. С., с вх.№720/21.01.2015г., с която се иска освобождаване на внесено от „ОС на ТПК” – Стара З. по сметка на ВКС обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК и връщане на сумата. Сочи се, че е налице постигнато между страните споразумение и удовлетворяване на претенциите на ищеца, както и прекратяване на образуваното изпълнително дело. Приложени са удостоверения от АВ по търговския регистър за актуалното състояние и представителна власт. С определение от 21.12.2011г. по ч.гр.д.№600/2011г., ВКС, І г.о. е постановено спиране изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение №276 от 25.11.2011г. по гр. дело №15/2004г. на Старозагорския окръжен съд, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.№20117650401127 на ЧСИ, рег.№765 Г.И.. С определение №263/24.04.2012г. постановено по реда на чл.288 ГПК по гр.д№130/2012г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на същото въззивно решение по подадената от «ОС на ТПК»- Стара З. касационна жалба и то е влязло в сила. С оглед изложеното в молбата и изричното становище по чл.282,ал.4 ГПК на КОИ „Р.”, [населено място] в молба вх.№2486/2015г., че е постигнато споразумение и са налице изискванията на закона за освобождаване на внесената гаранция, то следва да се приеме, че са налице предпоставките на закона за освобождаването на внесената като гаранция сума по реда на чл.282,ал.2 ГПК и не са налице са налице предпоставките на чл.282,ал.4 ГПК за задържане на сумата. Предвид горното, молбата за освобождаване на внесената гаранция следва да бъде уважена като сумата се преведе по посочената в нея сметка на молителя „ОС на ТПК”- Стара З.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.