Определение от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7018/2026 г.

Образувано е по жалба на Д. И. Г. и И. П. И. и двете от гр. Велико Търново срещу решения по т.7.1, т.7.2 и т.7.5 от протокол №21 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2026 г.. Жалбоподателите претендират като основания за незаконосъобразност на оспорените актове - липсата на материална компетентност на кадровия орган на съдебната власт, поради изтекли мандати на неговите членове, нарушение на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Позовават се на решение на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, което макар и касаещо Инспектората на Висшия съдебен съвет сочат за относимо и за Висшия съдебен съвет и имащо значение за оценка законосъобразността на издаваните от последния административни актове. Посочват, че след като кадровия орган е бил наясно с публично оповестения общ законопроект за промени в ЗСВ, сред които и измененията на чл. 30, ал.8, ал.9, т.2 ЗСВ, както и чл.30, ал.5 т.1-4 ЗСВ, приети на първо четене, легитимността на ВСС е във флагрантно противоречие с обществения интерес и обществените очаквания, чиято проекция е именно протичащата законодателна процедура по изменение на ЗСВ в насока ограничаване на кадровите му правомощия. Твърдят, че не са налице изложените съображения за допуснатото предварително изпълнение под хипотезата за необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси. Подчертават, че при наличие на напреднала законодателна процедура по изменение на ЗСВ, предвиждаща ограничаване на кадровите правомощия на ВСС при изтекъл мандат на изборните му членове и прекратяване на неприключилите производства по назначаване и повишаване на магистрати, не може да се приеме, че действията на СК на ВСС по приемане на решението по т.7.5 е насочено към защита на обществения интерес. Позовават се и на наличието на изключително ограничен вид дела в Апелативен съд – Велико Търново, изискващи спешно разглеждане в дните на лятната съдебна ваканция. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение след преценка на обстоятелствата, касаещи допустимостта на жалбата намира, че следва да насрочи разглеждане на делото в открито съдебно заседание в частта й срещу решения по т.7.1 и т.7.2 от протокол №21 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2026 г.., съгласно определената от председателя на отделението дата с призоваване на страните, а в частта й срещу решение по т.7.5 дължи произнасяне с настоящото определение по реда и в сроковете по чл. 60 АПК. По делото е установено, че с решение по т.7.1 е повишена на основание чл.160 и чл. 193, ал.3 от Закона за съдебната власт И. С. Д. – съдия в Окръжен съд – Габрово в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново – гражданско отделение, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица №1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. С решение по т.7.2 е повишен на основание чл.160 и чл. 193, ал.3 от Закона за съдебната власт В. В. С. – съдия в Районен съд – Несебър в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново – гражданско отделение, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица №1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. С решение по т.7.5 на основание чл.60, ал.1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решения по т.7.1. и т.7.2 от Протокол № 21/16.06.2026 г., с които на основание чл.160 и чл.193, ал.3 ЗСВ са повишени класираните кандидати: -по т.7.1 И. С. Д. – съдия в Окръжен съд – Габрово в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново – гражданско отделение -по т.7.2 В. В. С. – съдия в Районен съд – Несебър в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново – гражданско отделение. Развитите доводи на жалбоподателите във връзка с допуснатото предварително изпълнение не отчитат, че мотивите към него не се съдържат само в изказването на члена на СК на ВСС Д. К., а са пространно развити в извлечение от протокол №17 от заседанието на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.06.2026 г., което е неразделна част от материалите на административната преписка. За да допусне предварително изпълнение на оспорените решения кадровият орган е съобразил, че резултатите от класирането на кандидатите от конкурса за изготвени от конкурсната комисия на 12.07.2024 г., а свободните конкурсни длъжности в Апелативен съд – Велико Търново са вакантни от 2022 г. и от тогава до настоящия момент са заемани единствено от командировани съдии. Констатациите в докладите на Европейската комисия за върховенството на правото за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. акцентират сериозно върху преодоляването на този проблем – дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности. Назначаването на титулярни съдии по редовните и своевременно провеждани конкурси е способ за ефективно противодействие на риска от засягане независимостта на съдебната власт, който се очертава при липсата на редовни повишения. Допуснатото предварително изпълнение на решенията за назначаване на класирани в конкурса магистрати на свободните длъжности законосъобразно е ценено от кадровия орган като способ за нормализиране на правораздавателната дейност и ефективно функциониране на съдебната юрисдикция, обезпечаваща дейността по правораздаване в един от петте апелативни района на държавата. Тезата за неоправдани обществени очаквания от приетия на първо четене в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е правно ирелевантна. Приетите като окончателни правни разпоредби не подкрепят заявените очаквания на жалбоподателките за статута на Висшия съдебен съвет. Разширяването на наложените ограничения в дейността му не отнемат неговата легитимност като постоянно действащ кадрови орган на съдебната система. Не е предвидено и прекратяване на приключилите конкурсни процедури. Правно неиздържано е издаването на административни актове и съдебни решения да се основават на „нормативни очаквания“. Правораздаването се осъществява на базата на действащи нормативни актове, а не на проекти за такива. Тезите на жалбоподателите за значението на решението на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 са неточни и изолирани от наличната юриспруденция. Конституционният съд на Република България се е произнесъл относно понятието "мандат на орган на власт" в свое Решение №13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението мандатът представлява установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. Мандатът на органа предопределя и времевия обхват на изпълнението на функциите от неговия персонален състав, но органът на власт не престава да съществува дори неговите членове да са в невъзможност да изпълняват определените им властнически правомощия и упражняването на власт. Трябва да се отбележи, че има съществена разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционално съществуване на органа, като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на Република България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия. Според последващата тълкувателна практика на Конституционния съд на Република България (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.) и според тълкувателната практика на СЕС (Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23), когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределения мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Съгласно Определение № 8513/19.08.2025 г. по адм. дело № 6562/2025 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, в цитираното решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората. Направеното от СЕС тълкуване не може да бъде пряко съотнесено към дейността на ВСС, доколкото членовете на съответните колегии на ВСС имат, извън дисциплинарната дейност, множество други нормативно установени функции, посочени в чл.30 ЗСВ. С оглед изложеното различията в приложимостта на разрешенията за ИВСС към дейността на ВСС произтича както директно от решението на СЕС, така и от наличната тълкувателна практика на Конституционния съд, който с Определение № 7/24.07.2023 г. по конституционно дело № 9/2023 г. като аргумент за отклоняване на питането на главния прокурор относно мандата на ВСС се е позовал на Тълкувателно решение № 12/2022г. по к.д. № 7/2022 г., касаещо дейността на ИВСС, потвърждавайки становището си, че функционирането на постоянно действащ държавен орган не се прекратява с изтичането на мандата на изборните членове по смисъла на чл.130, ал.4, изр. първо от Конституцията. За разлика от Инспектората на ВСС спрямо ВСС и преди последните изменения в Закона за съдебната власт съществуваха законови ограничения в дейността му, предвид условията му на действие при изтекъл мандат на неговите членове – чл.33, ал.4 и чл. 175, ал.1 ЗСВ (в редакцията към 21.01.2025 г. - ДВ бр. 6/2025 г.). Следва да се има предвид и действалата норма на чл.173, ал.15 ЗСВ, която определя времеви граници за временно изпълняващите функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чиито членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат. На следващо място следва да се отчита, че гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат и в разпоредбите на чл.17 и чл.18 ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността. Решението по т.7.5 от протокол №21 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2026 г. е издадено в изпълнение на функционалните й правомощия на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по чл.30, ал.5 ЗСВ и в изпълнение на структурирането, управлението и контролът по отношение на работата на една от важните юрисдикции в системата на съдебната власт – Апелативен съд Велико Търново. Същото отчита особено важния държавен и обществен интерес, свързан с кадровото обезпечаване на юрисдикцията, детерминираща нормалното функциониране и гарантираща функцията по правосъдие за значителен брой правни субекти. По изложените съображения оспорването срещу решение по т.7.5 от протокол №21 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2026 г. досежно допуснатото предварително изпълнение на решения по т.7.1. и т.7.2 от Протокол № 21/16.06.2026 г., с които на основание чл.160 и чл.193, ал.3 ЗСВ са повишени класираните кандидати: -по т.7.1 И. С. Д. – съдия в Окръжен съд – Габрово в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново – гражданско отделение -по т.7.2 В. В. С. – съдия в Районен съд – Несебър в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново – гражданско отделение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение