Определение № 426 от 04.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 1179/2023 г.

Производството е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК, по повод разпореждане № 1064 от 18.12.2023 г. по н.о.х.д. № 792/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което е прекратено съдебното производството по делото и същото е изпратено по компетентност на ВКС с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Производството, образувано на това основание, се явява второ по ред, след като с определение № 540 от 27.11.2023 г. по ч.н.д. № 1051/2023 г. по описа на ВКС, първо н.о., е променена местната подсъдност и н.о.х.д. № 285/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд е изпратено за разглеждане от Районен съд – гр. Сливница. Прокурорът при ВП изразява писмено становище, че искането е неоснователно. Счита, че самоотводите на съдиите от Районен съд – гр. Сливница не са в съответствие с чл. 31, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. Намира, че ВКС следва да реши делото да се разгледа от Районен съд – гр. Сливница, както вече се е произнесъл с определение № 540 от 27.11.2023 г. по ч.н.д. № 1051/2023 г. по описа на ВКС, първо н.о. Върховният касационен съд, след като обсъди данните по делото, намери искането за промяна на подсъдността за недопустимо, поради което и същото следва да се остави без разглеждане предвид следните съображения: След постановяване на определение № 540 от 27.11.2023 г. по ч.н.д. № 1051/2023 г. по описа на ВКС, първо н.о., пред Районен съд – гр. Сливница е било образувано н.о.х.д. 792/2023 г. по описа на същия. Всички съдии от районния съд в гр. Сливница последователно са се отвели от разглеждане на делото и същото е изпратено на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 от НПК. В направените самоотводи, вместо да бъде мотивирано основанието за отвеждане по чл. 29, ал. 2 от НПК, са изложени подробни съображения, че местно компетентният Районен съд – гр. Костинброд всъщност е могъл да сформира законен съдебен състав и съответно не е било налице основанието по чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, постановена с предходното определение на ВКС по този въпрос. Допълнително е посочено, че изпращането на делото и неговото разглеждане от друг, еднакъв по степен такъв, когато не са били налице основанията за това, би могло да доведе до извод за нарушаване на принципа за разглеждане на делата от независим и безпристрастен съд. Изложените факти не обуславят необходимост от ново произнасяне на касационната инстанция съобразно хипотезата по чл. 43, т. 3 от НПК. След промяната на местната подсъдност на делото от ВКС, производството по същото е следвало да продължи пред Районен съд - Сливница, който е бил определен на основание чл. 43, т. 3 от НПК за компетентен да го разгледа. Районните съдии нямат правомощие да преценяват отново въпроса за местната подсъдност на делото и да ревизират становището на касационната инстанция. Пред ВКС е била проведена надлежна процедура по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, довела до промяна на подсъдността с акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол и който е задължителен за съдилищата. Постановеното определение от ВКС е окончателно и е недопустимо повторно на същото основание въпросът за подсъдността да бъде пререшаван, респективно да се определя друг местно компетентен съд за разглеждане на делото (в този смисъл е константната съдебна практика на върховната инстанция - опр. № 167/27.03.2024 г. по ч.н.д. № 235/24 г., 3 н.о.; опр. № 451/17.10.2023 г. по ч.н.д. № 896/23 г., 1 н.о.; опр. № 277/23.06.2023 г. по ч.н.д. № 504/23 г., 2 н.о.; опр. № 129/20.09.2017 г. по ч.н.д. № 886/17 г., 1 н.о.; опр. № 105/7.08.2017 г. по ч.н.д. № 764/17 г., 2 н.о.; опр. № 96/10.07.2014 г. по ч.н.д. № 941/14 г., 2 н.о.; опр. № 1/4.01.2016 г. по ч.н.д. № 1586/15 г., 3 н.о. и опр. № 70/18.06.2015 г. по ч.н.д. № 869/15 г., 2 н.о.). По изложените съображения искането за промяна на подсъдността на н.о.х.д. № 792/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а делото да се върне на този съд за неговото разглеждане и решаване по същество. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,