Определение № 2923 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба нa Х. Япаджиева с адрес в гр. Поморие, на [улица], против Определение № 1721 от 13.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1039 по описа на Административния съд – Бургас за 2023 г. С обжалваното определение е прекратено производството по това административно дело и е върната исковата молба на Япаджиева против Комисия за защита от дискриминация (КЗД) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000, 00 лв., причинени й от забавено разглеждане на административна преписка № 221/2012 г. по описа на КЗД. Частната жалбоподателка твърди неправилност на атакуваното определение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд – Бургас е образувано въз основа на Определение № 3942/20.07.2022 г. по гр. дело № 3262/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по това дело и същото е изпратено по подсъдност на Административния съд – Бургас. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от Х. Япаджиева с искова молба против КЗД за осъждането на Комисията да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000, 00 лв., изразяващи се в стрес, фрустрация, емоционален срив, непрекъснато безпокойство и тревожност, и отрицателно засягане на нейното самочувствие и репутация, причинени й от забавено разглеждане на административна преписка № 221/2012 г. по описа на КЗД, по която е била ответна страна. Установява се по делото, че преписка № 221 по описа на КЗД за 2012 г. е образувана с Разпореждане № 514 от 27.09.2012 г. на Председателя на КЗД, въз основа на жалба, вх. № 44-00-2943 от 01.08.2012 г., подадена от В. Инджова-Жекова от гр. Поморие срещу Община Поморие, кмета и секретаря на Община Поморие, както и срещу Х. Япаджиева, в качеството й на гл. юрисконсулт на тази община и директор на дирекция в нея с твърдения за осъществена от лицата-ответни страни спрямо нея дискриминация. С Решение № 162/13.04.2018 г. КЗД установила, че всяка от ответните страни, с действията си, не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ по отношение на жалбоподателката В. Инджова-Жекова. С Разпореждане № 2542/13.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1039/2023 г. по описа на Административния съд – Бургас, исковата молба на Япаджиева била оставена без движение, като съдът й указал да посочи в 7-дневен срок периода, през който са търпени твърдените неимуществени вреди, конкретните действия или бездействия на ответника или на негов орган, в резултат на които са причинени вредите, както и периода, за който се претендира присъждане на лихва и нейния размер. В изпълнение на указанията на съда и в определения й срок, ищцата и частна жалбоподателка подала уточнение на исковата си молба, вх. № 7332/12.07.2023 г. С обжалваното в настоящото производство прекратително определение Административният съд – Бургас е приел, от правна страна, че указанията, дадени с негово Разпореждане № 2542/13.06.2023 г. не са изпълнени в цялост. Преценил е, че твърдяното в уточнението на исковата молба незаконосъобразно бездействие на КЗД да разгледа и реши образуваната пред него административна преписка № 221/2012 г. в разумен срок, не е достатъчно индвидуализирано. Мотивирал се е, че ищцата не сочи конкретно бездействие, което да е резултат от неизпълнено от ответника задължение да действа. Отделно от това, съдът счел исковата молба за недопустима по съображения за липса на изискуема по закон процесуална предпоставка. Посочил, че, съобразно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Формирал извод, че незаконосъобразността на действието или бездействието, от което се претендират вредите, е въпрос по съществото на спора, но наличието на действие или бездействие е въпрос по допустимостта на иска. Приел е, че такова действие/бездействие, в конкретния случай, не е налице. Обосновал се е, че проведените от КЗД заседания не представляват фактически действия, нито е налице бездействие, при налично задължение по закон да бъде предприето действие. Счел е, че провеждането от ответния административен орган на заседания е процесуално действие, свързано с изясняване на фактите по спора, което е дължимо, съответно извършено по силата на закона. Изложил е доводи, че не е налице и бездействие по отношение на задължение на административния орган, което следва да бъде изпълнено. Приел е, че с провеждането на заседанията на КЗД не са накърнени права и законни интереси на ищцата, доколкото, в резултат именно на тези заседания и събираните в хода им доказателства, е постановен позитивен за нея краен административен акт. С тези мотиви и на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), върнал исковата молба на Япаджиева и прекратил образуваното пред него административно производство. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. В конкретния случай, Административният съд – Бургас с мотиви по съществото на спора е оставил без разглеждане иска. Приложил е неправилно нормата на чл. 204, ал. 4 АПК. При предявяване на искове за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на органи или длъжностни лица, административният съд установява наличието или не на незаконосъобразно действие/бездействие в хода по съществото на спора. От исковата молба и уточнението към нея става ясно въз основа на кое конкретно незаконосъобразно бездействие на КЗД се претендира обезщетението за неимуществени вреди. Япаджиева твърди, че същото се изразява в нерешаването на образуваната пред ответния административен орган административна преписка № 221/2012 г. в разумен срок. Дали действително се касае за незаконосъобразно фактическо бездействие, попадащо в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ и дали твърдените от ищцата вреди произтичат от него, е въпрос, който се отнася до съществуването на спорното материално право. Дали спорното право съществува или не е въпрос, касаещ основателността на иска. Предвид съображенията по-горе, частната жалба срещу обжалвания съдебен акт е основателна. Определението следва да се отмени, а делото се върне на постановилия го съд за разглеждане на иска по същество. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия