Определение № 110 от 28.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 173/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НОХД № 239/2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Въпросът за местната подсъдност на НОХД № 239/2024г. по описа на Районен съд – Пирдоп се поставя за втори път пред ВКС след като с Разпореждане №265 от 7.02.2025 г. на заместник – председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия – съдия Л. П. е отказано образуване на производство по чл.43, т.3 от НПК по постъпилото първоначално искане за нейната промяна от председателя на РС- Пирдоп – съдия С. Г.. За отказа да се образува наказателно частно дело във ВКС по този въпрос, в посоченото разпореждане са изложени съображения, че въпреки депозираните отводи на трима от четиримата съдии по щат в РС – Пирдоп, един от наличните съдии в този съд, а именно съдия Д. П. не е депозирала отвод, ерго делото може да й бъде разпределено за разглеждане. Поради това делото е върнато на РС – Пирдоп с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото на РС – Пирдоп е постановено Разпореждане № 61 от 18.02.2025 г. на председателя на съда, в което са посочени обективни пречки за разпределение на делото към настоящия момент и на съдия Д. П., а именно ползване на платен годишен отпуск поради бременност и раждане в размер на остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 21.01.2025 г. до 23.10.2025 г., включително, за което са приложени съответните удостоверителни документи – болничен лист и заповед за разрешаване ползването на посочения вид отпуск и неговото времетраене. При това положение, след като освен тримата съдии, които са депозирали самоотводи с мотива, че подсъдимата М. Л. по НОХД №239/2024 г. на РС - Пирдоп е дългогодишно вещо лице, чието участие в това й качество по различни дела на производство пред съда обосновава необходимост от отвеждането им на основание чл.29, ал.2 от НПК, а четвъртият съдия Д. П. също не може към момента да бъде определена за съдия докладчик поради посочената обективна невъзможност за това, следва да се приеме, че в РС – Пирдоп към настоящия момент не може да се формира състав за разглеждане на делото. Следователно е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд - Панагюрище, който е в териториална близост до гр. Пирдоп, поради което участието на страните в съдебното производство няма да е свързано с особени затруднения. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение