Определение № 2930 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) със седалище и адрес на управление в София, [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. С. Славова, против Определение № 598 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 182 по описа на Административния съд – Силистра за 2022 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Великов против Заповед на Главния директор на ГДИН от 24.10.2022 г., с която се променят отделни елементи от служебното му правоотношение, в качеството му на служител на ГДИН, и производството по делото е прекратено. Наред с това ГДИН е осъдена да заплати на Великов 1 510, 00 лв. разноски за производството. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението, като се позовава на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното му оплакване е, че подадената до първоинстанционния съд жалба е била недопустима поради липса на годен за обжалване предмет, а не поради оттеглен акт. Подчертава, че Главният директор на ГДИН не е издавал писмена или устна заповед за намаляване на броя на служителите в наряд в Арест – Силистра към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Силистра (РСИН – Силистра) в часовия интервал от 08.00 ч. до 20.00 ч. Поради това счита, че формираният от решаващия състав на Административния съд – Силистра правен извод за наличие на оттегляне на административния акт е неправилен и необоснован. Излага доводи, че съдебното производство по делото е следвало да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 АПК. Приемайки, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, изразява несъгласие, че е осъден да заплати на първоинстанционния жалбоподател разноските по делото. По тези съображения, иска отмяната на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – С. Великов с постоянен адрес в гр. Силистра, чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Маринова, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК, я оспорва, като неоснователна. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на атакуваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на касационен съдебен контрол. Частният жалбоподател няма обаче интерес от подаването й, тъй като обжалваното определение е благоприятно като правен резултат за частния жалбоподател. Частният жалбоподател е недоволен от мотивите на определението, от решаващия извод на съда за недопустимост на производството. Мотивите обаче, не подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от диспозитива на съдебния акт, който в конкретния случай е благоприятен за частния жалбоподател. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като недопустима, което обуславя оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. Воден от горното и на осн. чл.236 вр. с чл. 210, ал.1, вр. с чл. 228, вр. с чл. 159,т.4 АПК, Върховният административен съд