Определение № 3985 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Бориков от [населено място], общ. [община] чрез адв. Г. Николова, САК, за допълнение в частта за разноските на Определение № 12883/20.12.2023 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11926/2023 г. В искането се сочи, че с определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение по протокол от съдебно заседание, проведено на 13.10.2023 г. на Административен съд – София-град по касационно административен характер дело № 7375/2023, с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Посочва, че макар подадената частна жалба да е била оставена без разглеждане, същата е станала повод за извършване на разноски от страната, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, за което с отговора по частната жалба от негова страна е представен списък по чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна помощ от 20.11.2023 г. за осъществяване на процесуално представителство. Излага практика в полза на защитната си теза и прави искане съдът да допълни определението, в частта за разноските. Ответникът не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от надлежна страна. Към отговора по частната жалба от дружеството е приложен списък по чл. 80 ГПК, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С Определение № 12883 от 20.12.2023 г. по адм. дeло № 11926/2023 г., ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение по протокол от съдебно заседание, проведено на 13.10.2023 г. на Административен съд – София-град по КАНД № 7375/2023, и е прекратил производството по делото. Обжалваният съдебен акт е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 631 и чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, като с този акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва то. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, седмо отделение