Определение № 3990 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2026 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от ответницата частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Д. М. с рег. № ..., чрез процесуалния й пълномощник адв. Г. С., молба за спиране изпълнението на решение № 716/02.06.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 244/2025 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 5996/04.11.2024 г. по гр. дело № 13031/2022 г. на Софийския градски съд, молителката е осъдена, на основание чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Застрахователна компания (ЗК) „О.“ АД, регистрирана в търговския регистър на Република К., чрез ЗК „О. – клон България“ КЧТ, следните суми: сумата 293 577.47 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20198600400602, в размер на законната лихва върху запорираната сума 907 192.16 лв. за периода 30.07.2019 г. – 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията; сумата 11 071.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20198600401395, в размер на законната лихва върху запорираната сума 34 213.25 лв. за периода 30.07.2019 г. – 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията; и сумата 145 353.77 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца по изп. дело № 20198600401530, в размер на законната лихва върху запорираната сума 497 408.35 лв. за периода 22.08.2019 г. – 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията. Срещу въззивното решение молителката е подала в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 21186/20.07.2026 г. С молбата е представено и платежно нареждане от 21.07.2026 г., удостоверяващо внесено по сметка на ВКС надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 230 083 евро, покриваща общия размер от 450 003.04 лв. (равняващи се на 230 082.90 евро) на присъдените суми, посочени по-горе. Обстоятелството, че сумата 230 083 евро е налична по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено чрез отбелязване върху вносния документ, направено от счетоводител при ВКС на 22.07.2026 г. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение – в частта, с която молителката е осъдена да заплати на ищеца паричните суми 293 577.47 лв., 11 071.80 лв. и 145 353.77 лв., ведно с присъдените законни лихви върху тях (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение