Определение № 285 от 13.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2464/2018 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Е. Е. В., с която е поискано освобождаването на молителя от разноски по делото, тъй като не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лева за образуване на производство и разглеждането на подадена от нея частна жалба с вх. № 7110/27.07.2018г., с пощенско клеймо от дата 26.07.2018г., срещу разпореждане №125/13.07.2018г., постановено по ч.гр.д. №2464/2018г. Молителят изрично заявява, че няма никакви доходи и източници на доходи, поради което и няма финансова възможност за внасяне на дължимата такса и разноски по производството. Към молбата се представя декларация от молителя за семейно, имуществено, здравословно състояние, трудова заетост и доходи, в която се сочи, че към настоящия момент е на възраст 58 години, безработна, неомъжена, клинично здрава, като няма никакви източници на доходи, не притежава никакво имущество. Представя се и бележка от Агенция по заетостта – [населено място], че е безработна от 28.12.2017г. Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е основателна. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Предвид представените доказателства за имущественото състояние на лицето, липсата на каквито и да е приходи от трудово възнаграждение или друго гражданско правоотношение, семейното му положение, възрастта и невъзможността да реализира други доходи, следва да се приеме, че дължимата държавна такса от 15 лева, макар и в неголям размер, се явява непосилна за молителката и същата не може да бъде внесена от нея, поради което касаторът следва да бъде освободен от задължението да я внесе. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение