Решение № 912 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2008 г.

Решение № 912 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на 4-то гр. отд. по настоящето гр. д. № 4713/2008г по описа на първо гражданско отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 594 от 23 юни 2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 09.07.2008г по гр. д. № 600/2008 г. с което е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд от 18.01.2008г по гр. д. № 156/2007г "в осъдителната му част"-т. е. в частта в която Е. И. А. е била осъдена да заплати на А. И. Е. и на И. Н. Е. сумата 7 852.25 лева представляваща стойността на извършените в УПИ * от кв. 8 по плана на село Б., подобрения и стойността с която Е. И. А. се обогатила, а А. И. Е. и на И. Н. Е. обеднели, заедно със законната лихва считано от 21.02.2007г до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 450 лева. В касационната жалба се поддържа, че в тази част решението на Софийския апелативен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, прие следното: Двете страни-ищец А. И. Е. респ. неговата съпруга И. Н. Е. и ответницата Е. И. А. са родственици като и двамата били живели в къщата в с. Б. построена в УПИ * от кв. 8 по плана на селото. С нот. акт № 152 от 15.12.2003г Е. И. А. продала недвижимия имот на внучката си Х. С. която като собственица осъдила А. И. Е. и неговата съпруга да опразнят и предадат владението върху целия имот. Решението по чл. 108 ЗС било постановено по гр. д. № 161/2004г на Видинския районен съд. В това производство ответниците под формата на възражения поискали да им се признае стойността на извършените в имота подобрения и районният съд като приел, че те-семейството на А. И. Е. -макар че не били добросъвестни подобрители, но след като собственицата Е. И. А. никога не се противопоставила на извършените строителни работи- строеж на лятна двуетажна къща, строеж на стопанска сграда и масивен гараж, ремонт и поддръжка на съществуващата в имота жилищна сграда с поставяне на ново дюшеме, дървена ламперия в кухнята, ремонт на покривната конструкция и на комините, ремонт и направа на баня и пр. -били приравнени на добросъвестните подобрители, признал правото на А. и И. Е. да задържат имота до заплащане на подобренията извършени в него на стойност 17 560 лева. След това Видинският окръжен съд като приел обратна фактическа обстановка-че семейство Е. не били подобрители в имота, а само държатели, отхвърлил исковете за задържане на недвижимия имот и за признаване извършването на подобренията. Решение от 18.07.2005г по гр. д. № 350/2005г на Видинския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1* от 13.12.2006 г. по гр. д. № 2564/2005 г. На ВКС 4-А гр. отд. А. и И. Е. по друго гражданско дело- гр. д. № 156/2007г на Видинския окръжен съд предявили исковете си за заплащане на извършените в недвижимия имот подобрения и с решение от 18.01.2008г ответницата Е е била осъдена да им заплати сумата 7 852.25 лева, на правно основание чл. 59 ЗЗД. Съдът приел че с направените на посочената стойност подобрения, първоначалната собственица на имота се е обогатила и че с толкова извършилият подобренията А. И., е обеднял. Така е прието и с решението на Софийския апелативен съд, предмет на обжалване в осъдителната му част. Въззивният съд не е уважил направеното от ответницата възражение, че вземанията били погасени по давност и е приел, че сумите с които първоначалната собственица на имота се е обогатила, са станали изискуеми от момента на влизане в сила на решението за предаване на владението върху имота на новата собственица Х. С. Приел е, че в този случай вземането не е станало изискуемо от момента на извършване на подобренията, а от датата на влизане в сила на решението, с което подобрителите са били осъдени да предадат владението върху имота. Това становище не е правилно, не е съобразено с конкретната фактическа обстановка и противоречи на практиката на ВС и на ВКС Съгласно разпоредбите на чл. 114, ал. 1 ЗЗД "Давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо". С Р № 663 от 5.02.2005г по гр. д. № 444/2005г ВКС, 1 Г. О. е приел "Давността за почва да тече от момента на изискуемостта на вземането. При хипотезите на неоснователно обогатяване, когато е налице разместване на имуществени блага без правно основание и не е уговорен срок за изпълнение, изискуемостта на вземането настъпва от момента на възникването му" С Р № 204 от 08.05.2006г по гр. д. № 1196/2005г ВКС 2 Г. О. приема, че давностният срок започва да тече от момента в който се поражда правото на иск", а в Пленумното решение на ВС № 6/1974г буквално е казано: Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Правоотношенията, които възникват между владелеца, извършил подобренията, и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент". В определението за допускане касационно обжалване на въззивното решение е цитирано Тълкувателно решение № 85/68г ОСГК, което препраща и към Постановление № 6/1974г на Пленума на ВС. В тях се разяснява, че отношенията между подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при условията на чл. 72 ЗС или чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС, следва да се разгледат на плоскостта на правилата на неоснователното обогатяване - ...". Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта - съобразно чл. 93 ЗС. Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС. Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл. 93 и 30, ал. 3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията - от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за водене чужда работа без пълномощие* Това означава че съдебната практика, изразена в Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК, като задължителна по въпросите на извършени подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без намерението на извършителя да придобие имота, като го владее за себе си, е постоянната практика, ползвана от съдилищата. Че тя винаги е насочвала в тези случаи към института на водене чужда работа без пълномощно- чл. 60-62 ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и че при тези случаи вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията. Софийският апелативен съд е приел, че конкретната фактическа обстановка сочи на неоснователно обогатяване от страна на собственицата на недвижимия имот и въпреки това приложил разпоредбите за извършени подобрения от добросъвестен подобрител и от такъв който е приравнен на добросъвестния-т. е. приложил разпоредбите на чл. 72 ЗС респ. чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС. В конкретния случай е имало и възражение за погасяването по давност на всички вземания за извършени от държателите подобрения в чуждия недвижим имот преди повече от 5 години от предявяване на исковата молба-21.02.2007г- по-значителните подобренията са били направени през 1980г-1984 г. Въззивният съд е бил длъжен да отмени решението на Софийския градски съд и да отхвърли исковете. Това не е било направено, а е прието, че те са основателни и доказани по отношение на първоначалната собственица Е. И. А. и че правилно били уважени спрямо нея за сумата 7 852.25 лева. Така постановеното решение противоречи на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата в страната. То е неправилно-незаконосъобразно и за това следва да се отмени. Върховният касационен съд при условията на чл. 291, ал. 1 ГПК решава спора като приема, че правилната практика е тази на ВС, изразена в Т. Р. № 88/68г ОСГК, на Р № 6/74г Пленума на ВС, Р № 663 от 5.02.2005г по гр. д. № 444/2005г ВКС, 1 Г. О., Р № 204 от 08.05.2006г по гр. д. № 1196/2005г ВКС 2 Г. -т. е. че началният момент на погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен момент. За тях не са приложими разпоредбите на чл. 72 ЗС или чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС. За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд