Решение № 821 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2008 г.

Решение № 821 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290, във вр. с ч. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Я. К. от гр. С. против въззивно решение № 102 от 19.03.2008 г. по в. гр. д. № 705 по описа за 2007 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 583 от 15.11.2007 г. по гр. д. № 566/2007 г. на Районен съд Смолян. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск. С определение № 109 от 30.12.2008 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е счел, че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства, с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ и по-специално - дали стопанските карти на ревири и списъците към тях, като посочени в изброяването по чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ са достатъчни за доказване на вещни права. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна - ОС "ЗГ"гр. Смолян, с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и изразява желанието си - въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е оставено в сила решение на СмРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Я. К. против ОС "ЗГ" гр. Смолян, Д. л. Смолян и РУГ Смолян иск с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване на установено, че ищецът - в качеството си на наследник на Я. И. К., починал през 2002 г. - има право на възстановяване на собствеността върху 12 дка в ревир"Хаджийското", землището на с. М., община С. За да постанови решението си - въззивният съд е приел, че ищецът - при условията на главно и пълно доказване не е установил правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираната гора. Мотивирал се е с липса на доказателства за кооперативно стопанисване на процесната гора, с липса на представени доказателства за оценяване на реалните имуществени дялове и превръщането им в идеални. Независимо, че е посочил, че - по принцип списъкът на горовладелците е годно доказателство по чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ за установяване на собственически права - за представения по делото, е счел, че не може да се счете за такъв, първо защото не е датиран и не може да се направи извод - кога, от кого и по какъв повод е съставен и второ, защото от него не може да се разбере кои са лицата, посочени в него - такива, на които държавата е отстъпила право на ползване или ползватели, на които е предоставена възможност да закупят гори, чрез заплащане на съответни суми - т. нар. "петинки". Тъй като заплащането е било предпоставка за издаване на нотариални или крепостни актове, съдът е счел, че от решаващо значение в случая е, че не са представени - както доказателства за заплащане на петинки, така и издадени актове. Относно представените Стопанска карта и провизорен стопански план на ревир "Хаджийското" - въззивният съд е посочил, че те не установяват право на собственост, защото в тях не се съдържа информация за имената на собствениците на отделните реални части, а само общо е описано местоположението, границите и площта на целия ревир. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в незачитане на доказателствената сила на представените Стопанска карта на ревир "Хаджийското", провизорен стопански план на ревира и списък на горовладелците. Тезата на касатора е, че описаните в провизорния стопански план на ревир "Хаджийското" гори са изключителна собственост на техните притежатели, че те са закупени по Закона за придобиване на някой държавни гори в Асеновградска и Самоковска околия от 1927 г. и че кооператорите са изплатили притежаваните от тях петинки, тъй като в противен случай - г. щяха да бъдат обявени за държавни - съгласно Закона за продаване на някой държавни гори в С. околия от 1911 г. и последващите му изменения. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 2 от ГПК, поради представени три решения на районен съд Смолян /по гр. д. № 591/2007 г., по гр. д. № 484/2007 г. и по гр. д. № 411/2007 г./, постановени в производство по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ - в които е прието, че учредителният протокол за учредяване на кооперация от горовладелци в съществуващи ревири, придружен със списък на горопритежателите - е годно доказателство, установяващо собственически права към един минал момент. Така постановените решения - обаче не касаят идентичен с настоящия случай, поради което практиката в тях е неприложима към висящия спор. Релевантно по исковете с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е установяването на придобиването на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944 г. по някои от актовете по чл. 2 от закона. Правото на собственост може да се установява-както с нотариални и крепостни актове, така и с някой от примерно изброените писмени документи по чл. 13, ал. 3 от закона, като това - дали последните установяват конкретни вещни права - се преценя съобразно нормативната уредба, действала към съставянето им и съобразно посоченото в тях, като преценката се прави с оглед на всички ангажирани по делото доказателства. Без правно значение е към кой момент е установено притежаването на имота, защото веднъж придобито правото на собственост не се губи поради неупражняването му, освен ако не се придобие от друг, за което следва да има изрични доказателства. В случая - представените от ищеца /сега касатор/ в хода на производството стопанска карта на ревир "Хаджийското", провизорен стопански план на ревира и списък на горовладелците - не са достатъчни, за да установят, че наследодателят му е притежавал право на собственост по отношение на процесните 12 дка гори. От трите документа - само Провизорния стопански план на частния ревир "Хаджийското" е с посочена дата, тъй като върху него се съдържа отбелязване, че е утвърден с Указ № 31 от 13.07.1936 г. и е обнародван в ДВ брой 163/1936 г. В него обаче не се съдържат никакви данни за това кои са собствениците на г. в този ревир, в землището на с. М., като е посочено, че се отнася до държавни гори, които "са групирани съгласно § 6 от Законъ за продаване на някой държавни гори въ С. /Асеновградската/ околия, респ. изменението и разширението му и за Пашмаклийско /Смолянско/ от 1927 г. в една стопанска единици /ревир/ съ наименование "Хаджийското" От обясненията в този Провизорен стопански план - освен историята на създаването му, може да се получи информация само още за границите, площта и местонахождението му. Заедно с него е приложено и писмо от 24.11.1938 г., в което /в т. 4/ е посочено, че за частните гори - отделно се дава сведение "за броя на притежателите или кооператорите и декарите" за всеки ревир. В другите два документа - стопанска карта на ревир "Хаджийското" и списък на горовладелците - не е посочена дата на издаване, не е ясно от кого и по какъв повод са издадени. Стопанската карта съдържа само графично изображение на включеното в ревира, като описанието е с условни знаци, поради което от нея - не може да се черпи информация за това на кого са били описаните обекти. В списъка на горовладелците е включено името на наследодателя на касатора, но не е ясно - нито кога, нито по какъв повод той е издаден. В така издадения списък не се съдържа отбелязване - че той е към стопанската карта на ревира. Следва да се има пред вид, че съгласно чл. 103 от Закона за г. от 1925 г. /който е действащият към посочената в провизорния план 1936 г./ - стопанисването на частните гори в планините става задължително на задружни или кооперативни начала, като разпарцелирането на групираните такива гори не се позволява. В този смисъл е и предвиденото в посочения в Провизорния стопански план - § 6 от Законъ за продаване на някой държавни гори въ С. околия, съгласно който стопанисването на г. става въз основа на стопански планове на кооперативни начала. В случая - въобще не са наведени доводи и не са представени доказателства за кооперативно стопанисване на процесната гора. Отделно - както е посочил и въззивният съд - тъй като в т. 1 от приложеното към него писмо се говори за отстъпена в полза на старите "яйлакопритежатели" горска площ "съгласно специалния закон за частните гори" /т. е. съгласно Законъ за продаване на някой държавни гори въ С. околия/ - то по всяка вероятност в представения списък на горовладелците са описани гори по отношение на които държавата е предоставила възможност на яйлакопритежателите да ги закупят чрез заплащане на т. нар. "петинки". В чл. 5 е посочено - че след окончателно изплащане на продажната стойност на горите - притежателите им се снабдяват с нотариални актове. В случая - е безспорно, че страната не притежава нотариален акт, но същата не представя и доказателства за изплащане на продажната стойност. Твърдението на касатора, че неговият наследодател е бил кооператор и че е изплатил притежаваните от петинки, тъй като в противен случай - г. щяха да бъдат обявени за държавни - съгласно Закона за продаване на някой държавни гори в С. околия от 1911 г. и последващите му изменения - не се споделя от настоящия съдебен състав. И членството в кооперацията, и заплащането - са обстоятелства, които подлежат на доказване от страна на ищеца и те няма как да се приемат за установени по подразбиране. В случая - правилно въззивният съд е приел, че с представените доказателства ищецът /сега касатор/ не е установил при условията на пълно и главно доказване правото на собственост в полза на своя наследодател досежно гората, чието възстановяване претендира, поради което обжалвания акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение