Определение № 2144 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 във вр. с чл.213а, ал.7 АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. от [населено място], срещу определение (наречено от частния жалбоподател „разпореждане“) №120 от 08.01.2025г. по вх.№56 от 06.01.2025г. по адм. дело №775/2024г. на Административен съд –Плевен/АС-Плевен/. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение като се иска отмяната му. Моли за освобождаване от такси и разноски за касационното производство. Не претендира разноски. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените доводи, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Плевен, на осн. чл.231 вр. чл.213а, ал.2, чл.215, т.3 и чл.230 АПК е оставил без разглеждане подадената от Г. частна жалба против Определение №4032/25.11.2024г. по адм.д.№775/2024г. на същия съд. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че съобщението за изготвеното определение №4032/25.11.2024г. е връчено на жалбоподателя на 03.12.2024г. на осн. чл.137, ал.3 АПК, т.е срокът за обжалване по чл.230 АПК е изтекъл на 10.12.2024г., и в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 ГПК, като от жалбоподателя не е подадена молба за възстановяване срока на обжалване преди изтичането му, като не са посочени и уважителни причини за неспазване срока по чл.230 АПК. Определението е правилно. Законосъобразно АС-Плевен е приел процесната частна жалба за просрочена, защото в случая Г., инициирайки съдебното производство пред АС-Плевен по начин, представляващ подаване на жалбата по електронен път чрез системата за сигурно електронно връчване към Министерство на електронното управление, е представил на съда информация по чл.18а, ал.4 АПК- електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване. В този случай, след като по делото не е спорно, че съобщение за изготвеното определение №4032/25.11.2024г. е изпратено на жалбоподателя по този ред на 25.11.2024г. и са получени данни, че съобщението не е изтеглено от Г. в 7-дневен срок от неговото изпращане, правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.137, ал.3, изр. второ АПК, приемайки, че съобщението е връчено в първия ден след изтичане срока на изтегляне-03.12.2024г. Тази фактическа обстановка обосновава верният извод на първостепенния съд, че при изтекъл срок на обжалване и липса на хипотезата на чл.63, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, частната жалба на Г. Г. против определение №4032/25.11.2024г. по адм.д.№775/2024г. на АС-Плевен следва да се остави без разглеждане на осн. чл.213а, ал.2 вр. чл.215 т.3 АПК. Доводите на частния жалбоподател свързани с уважителни причини за пропускане на срока за обжалване не се кредитират, защото тези причини биха били относими само ако са заявени в процедурата по чл.63 ГПК в молба, подадена преди изтичането на срока, какъвто не е процесния случай. По изложените съображения атакуваното определение трябва да се остави в сила като законосъобразно. По искането за освобождаване от такси настоящият състав не се произнася, защото частния жалбоподател е освободен от внасянето им с предходен съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на пето отделение,