Определение № 35 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2013 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35

гр. София, 29.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.д. № 1807/2013г.

Производство за поправка на определение по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от С. Л. Г., М. П. Г., Б. М. П. за поправка на определението по чл. 288 ГПК, тъй като цената на иска, от която е изходил съдът, за да им присъди деловодни разноски само в размер на 435 лв. не е 8230 лв., а общо по първоначалния и двата насрещни иска е 31 705 лв. Считат, че на основание чл. 78 ГПК чл. 36 ЗА и чл.7, ал.2 т.4 във вр. с пар.2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения следва да им се присъди целия размер на адвокатския хонорар – 2330 лв.

Съдът, като съобрази данните по делото и искането на молителите, намира следното:

С определение № 114 от 10.05.2013г., постановено на основание чл. 248 ГПК съдът е приел, че цената на иска е 8230 лв.и на основание чл. 7, ал.2 т.3 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 и чл. 78, ал.5 ГПК /предвид изричното възражение на другата страна за прекомерност на уговорения хонорар за касационна инстанция – 2330 лв./, съдът е присъдил разноски на тримата молители в размер на 435 лв.

Възражението, че неправилно е определена цената на иска пред касационната инстанция е основателно.

Предмет на касационно обжалване е цялото въззивно решение № 6389 от 04.10.2012г. по гр.д.№ 7935/2012г. на СГС, с което е потвърдено изцяло решението на РС. То е постановено по иск по чл. 108 ЗС, предявен от В. Г. М. против различни ответници, между които и тримата молители С. Л. Г., М. П. Г., Б. М. П. за целия имот № 191. Неговата данъчна оценка е 46 778,60 лв. Този иск е уважен до размер 120 /1440 ид.ч. и е отхвърлен за разликата до единица, т.е. за 1320/1440 ид.ч.

Ответниците С. Л. Г., М. П. Г., Б. М. П. – сега молители са предявили насрещни искове за собственост за 46/1440 ид.ч. за първата и по 200/1440 ид.ч. за дрегите двама и претенция по чл. 31, ал.2 ЗС за общо 2729,25 лв., съобразно частите им от имота. Тези насрещни искове са уважени изцяло от РС и в тази част решението е потвърдено от СГС. Стойността на частите на молителите по иска на ищцата, който е отхвърлен, е 14488 лв. респективно същата е и цената на насрещния техен иск за собственост, който е уважен /общо 446/1440 ид.ч./ е 14488 лв. Или общо цената на трите иска по възивното решение, предмет накасационата жалба е 31 705,25 лв.

Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатският хонорар е 1084 лв. Като се има предвид, че пълномощникът на молителите е написал отговор на касационната жалба и производството пред ВКС е приключило с недопускане до касация, респективно не се е налагало явяването му пред съд и на основание чл. 9 от Наредба № 1, дължимото възнаграждение е ¾ от предвиденото по чл.7, ал.2 от същата Наредба, т.е. 813 лв. С т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от пар.2 на Наредба № 1. Затова на молителите следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 813 лв. Следва да се допусне поправка на определението по чл. 248 ГПК, като вместо присъдената сума 435 лв. се чете 813 лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на І-во гр.отделение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 114 от 10.05.2013г., постановено по настоящото гр.д.№ 1807/2013г. І гр.о., като в диспозитива, сумата, присъдена като разноските, които В. Г. М. е осъдена да заплати на С. Л. Г., М. П. Г. и Б. М. П. за касационна инстанция вместо „435 лв.” да се четат „813 лв. /осемстотин и тринадесет лева/”

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: