Определение № 1683 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на П. Ц. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Д. Р., срещу определение №698 от 26.11.2024г. по ч.гр.д. №537/2024г. по описа на Апелативен съд- В., с което е било потвърдено определение № 1833 от 10.05.2024г., постановено по в.гр.д. №744/2024 г. по описа на Окръжен съд- Варна в частта му, с която е върната частната жалба на П. Ц. П. с вх. № 7786/30.01.2024г. срещу определение №15089 от 20.12.2023г. по гр.д. № 14082/2022г. по описа на Районен съд- Варна и е прекратено производството по в.гр.д. №744/2024 г. по описа на Окръжен съд- Варна в тази част. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се иска обезсилването, евентуално- отмяната му, както и на потвърденото с него определение на Окръжен съд- Варна и връщане на делото за разглеждане на частната жалба. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК. Ответната страна по жалбата- Л. И. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. И. А., в писмен отговор изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: В.гр.д. №744/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна е било образувано по въззивна жалба на П. Ц. П. срещу Решение №2918/11.08.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на Районен съд- Варна в частта му за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. Ц. П. и Л. И. Н., упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето М. П. П., както и по частна жалба вх. №7786/30.01.2024г. на П. Ц. П. срещу определение №15089/20.12.2023г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С определение №1833 от 10.05.2024г. Окръжен съд- Варна, след като е преценил, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е просрочена, е върнал същата и е прекратил въззивното производство по отношение на нея. Така постановеното определение е било потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение на Апелативен съд- В.. Частната жалба е недопустима. С обжалваното определение Апелативен съд- В. се е произнесъл по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 от ГПК по частна жалба на П. Ц. П. срещу определение на Окръжен съд- Варна, постановено като въззивна инстанция в рамките на образувано пред този съд въззивно производство, с което е върнал частна жалба и е прекратил производството по нея. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2/2018 от 23.06.2022г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното обжалваното в настоящото производство определение, с което апелативният съд е потвърдил преграждащо развитието на делото определение на Окръжен съд- Варна като въззивна инстанция, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. Видно от подадения отговор на частната жалба, процесуалният представител на ответната страна по жалбата адв. И. А. й е оказала безплатна правна помощ. С оглед изхода на делото и направеното от адв. А. искане жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от ЗА да й заплати адвокатско възнаграждение за производството в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,