Определение № 1543 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 896/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Заслон 99“ЕООД срещу определение 1038/24г. на Врачански окръжен съд, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл. 240, ал.2 ГПК. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Предявен е иск от „Заслон 99“ ЕООД по чл. 240, ал.2 ГПК за установяване, че договорът за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с ответниците през 2016г. не е развален, че ответниците не са станали отново собственици на прехвърлените имоти, заради развалянето на договора, както и че не се дължи неустойка за разваляне. В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците били предявили през 2023г. срещу ищеца иск за разваляне на договор за покупко- продажба, иск по 108 ЗС за предаване на владението върху прехвърлените имоти и иск за неустойка за неизпълнение на ремонта в размер на 1000лв., частичен иск. По тези искове съдът постановил неприсъствено решение. Осъденото дружество предявява настоящия иск по чл. 240, ал.2 ГПК на 22.02.24г.. Като новооткрито обстоятелство сочи промяната на собствеността върху един от имотите, който дружеството се задължило да ремонтира при сключването на договора за покупко- продажба през 2016г.. Фактите били следните: Ищецът купил от ответниците през 2016г. ид.ч. от поземлен имот с инд.№ … и ид.ч. от сграда в имота с инд.№…, като срещу продажбата се задължил да извърши ремонт на сграда с инд.№ … и на сграда с инд.№…., находящи се в поземления имот. През 2021г. било сключено споразумение за продължаване срока на задължението за извършване на ремонта до м.05.23г., поради забавяне в издаването на разрешителни за ремонта. През 2022г. ответниците продали сградата с инд.№ … на трето лице, като ищецът към същия момент подписал декларация, че е уведомен за продажбата на ид.ч. от поземления имот на третото лице. Ищецът твърди, че е разбрал за продажбата на сградата едва през 24г., когато узнал и за неприсъственото решение. Изразява становище, че след продажбата на сградата през 22г., която сграда ищецът се е задължил да ремонтира, договорът с ответниците за ремонта на сградата бил прекратен, тъй като този ремонт вече не бил в тяхна полза. Предявеният иск по чл. 240, ал.2 ГПК е приет за недопустим от първа и въззивна инстанция, тъй като новооткритото обстоятелство нямало значение за изхода на делото, и защото продажбата на сграда с инд. №… нямало никакво значение за изпълнението на задължението за извършване на ремонта на същата сграда. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Ищецът е длъжен да въведе в исковата молба такива обстоятелства, които са му попречили да изпълни задължението си за ремонт в уговорения срок. Това следва от нормата на чл. 240, ал.2 ГПК, която определя допълнителна процесуална предпоставка на иска- новооткрити обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. Доколкото делото е било за разваляне на договор за покупко- продажба, поради неизпълнение на задължението за ремонт на сгради, то ищецът следва да посочи такива новооткрити факти или доказателства, които да са били пречка за изпълнението на ремонта, доколкото е безспорно, че ремонтът не е извършен в продължения срок. Ищецът не въвежда такива обстоятелства. Той въвежда като новооткрито обстоятелство продажбата на сградата през 2022г., която следвало да ремонтира до 2023г. и обосновава значението на това обстоятелство за делото със становището, че тази продажба е довела до погасяване на задължението му по договора за ремонт. Това становище е очевидно неоснователно. С продажбата на сградата през 2022г. договорът за ремонт се е трансформирал в договор в полза на трето лице съгласно чл. 22 ЗЗД, и както ищецът така и ответниците са останали обвързани по него, поради което за ответниците се е запазило правото да развалят договора, поради неизпълнение.. Обстоятелството, че ищецът бил канил ответниците да посочат банкови сметки, по които да плати цената по договора от 2016г., вместо да изпълни ремонта, е обстоятелство което е без правно значение. Тази покана не поражда правни последици. С това едностранно волеизявление не може да се породи задължение за ответниците, освен това договорът за покупко- продажба от 2016г. не урежда право на избор за ищеца дали да плати или да извърши ремонта. Напротив, ответниците имат право на избор, те са разполагали с няколко възможности заради неизпълнението- да развалят договора или да искат плащане на цената и на неустойката и те са избрали развалянето на договора за покупко- продажба. Освен това, категорично се установява обстоятелството, че третото лице не е създало никакви пречки на ищеца за извършване на ремонта, тъй като ищецът е следвало да извърши ремонта до 2023г., а продажбата на сградата е станала през 2022г., а ищецът бил узнал за тази продажба чак през 2024г., т.е. пречки от третото лице не се твърдят и са невъзможни с оглед другите твърдения на ищеца. Освен това, поставените въпроси в изложението са неотносими, не обуславят изводите на въззивния съд. Първият въпрос за това какво представляват новооткритите обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 240, ал.2 ГПК, е въпрос без правно значение, доколкото съдът е приел, че продажбата на сградата през 2022г. на третото лице, е новооткрито обстоятелство, както твърди и ищеца, но решаващият извод на съда, за да прекрати делото е, че това новооткрито обстоятелство е без правно значение за делото. Вторият въпрос за липсата на вътрешно убеждение на съда, също е без значение за делото. Нарушение на принципа за формирането на вътрешно убеждение на съдията има, когато е нарушена тайната на съвещанието или е нарушен принципа на независимостта на съда. В случая такива твърдения липсват и няма никакви данни за такива нарушения. Третият въпрос за противоречието между чл. 240, ал.2 ГПК и чл. 56 КРБ, е въпрос във връзка с твърдение за противоконституционност на нормата на чл. 240, ал.2 ГПК. Твърдението за противоконституционност е неоснователно, тъй като ищецът не е лишен от право на защита. Фактът, че ищецът не е подал отговор на исковата молба за разваляне на договора, има за последица преклудиране на всички правопогасяващи, правоотлагащи и препятстващи възражения. Затова за ищеца са останали като правна възможност да иска отмяна на неприсъственото решение по чл. 240, ал.1 ГПК или по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, или да предяви иск за преразглеждане на делото, поради новооткирти обстоятелства, които са от съществено значение за делото, за които не е знаел и е нямал възможност за узнае. Иначе няма причина да се допуска преразглеждане на делото за разваляне на договора по същите факти и обстоятелства и по преклудираните възражения на ищеца. Неотносим е въпроса за това дали нормите на чл. 240, ал.2 ГПК и чл. 424 ГПК са едни и същи, тъй като никой не твърди такова нещо. Общото между двете норми е, че и двете уреждат допълнителни процесуални предпоставки за предявяване на иск, в сравнение с чл. 124 ГПК. В случая допълнителните процесуални предпоставки на иска по чл. 240, ал.2 ГПК са наличието на новоткрито обстоятелство, както и значението му за изхода на делото за разваляне на договора за покупко- продажба. Последният въпрос от изложението дали е допустимо да се постановява неприсъствено решение по чл. 108 ЗС, е също без правно значение, тъй като този въпрос е извън предмета на настоящото производство. Освен това няма законова забрана съдът да постанови неприсъствено решение по чл. 108 ЗС. В този случай неприсъственото решение по чл. 108 ЗС също се ползва със СПН. Отговорът на последния въпрос от изложението е положителен, но не е обуславящ, тъй като единият от пътищата за защита срещу неприсъствено решение е чрез предявяването на иск по чл. 240, ал.2 ГПК, но при условие, че са налице положителните процесуални предпоставки на иска- новоткрити обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. В обобщение липсват основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора в полза на ответницата В. В. К.- А. следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2400лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО