Определение № 546 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Д. срещу решение № 260000/15.10.2024 г., постановено от Апелативен съд В. по в.гр.д. № 370/2015 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 263228 от 12.09.2024 г. по описа на ОС Варна, с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението на въззивния съд от 14.12.2023 г. в частта за разноските, като недопустима и производството е прекратено в тази част. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Поддържа, че с молбата от 12.09.2024 г. не е искал изменение на решение № 58/14.04.2016 г., а е поискал това решение да се изпълнява правилно и точно, както е отсъдил съда, а именно длъжниците да заплатят солидарно разноските, тъй като по образуваното изп. дело №[ЕИК]/2023 г. се събира принудително цялата сума единствено от него, вместо от двамата длъжници. Насрещната и контролиращата страни – КОНПИ и съответно Апелативна прокуратура В., не са депозирали отговори на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 260000/15.10.2024 г., постановено от Апелативен съд В. по в.гр.д. № 370/2015 г., въззивният съд се е произнесъл по молба на ответника-въззиваема страна от 12.09.2024 г., с която е поискано присъдените с решение № 58/14.04.2016 г. по в.гр.д. № 370/2015 г. разноски в полза на КОНПИ и дължими от ответниците В. Д. и С. Н., да бъдат разделени поравно между тях. Въззивният съд е приел, че молбата има характер на такава по чл.248, ал.1 ГПК, но доколкото е подадена извън преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение е връчено на молителя на 18.04.2016 г., е оставил същата без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното решение в частта, с което съдът е оставил без разглеждане молбата на В. Д. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като същите бъдат разделени поравно между ответниците, е правилно. Противно на твърденията на жалбоподателя, молбата от 12.09.2024 г. има характер именно на молба с правно основание чл.248 ГПК, доколкото се иска изменение на решението от 14.042016 г., с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски в производството пред първата и въззивната инстанции тях, като се постанови решение за разделното им осъждане. Тази молба безспорно е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и правилно е оставена без разглеждане. Доколкото искането на жалбоподателя е предизвикано от предприетите спрямо него действия по принудително събиране на разноските, следва да се посочи, че при солидарност между двама и повече длъжници, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците и в случай, че един от тях е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт на Апелативен съд В., следва да бъде потвърден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,