Определение № 10687 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Б. Т. от [населено място], чрез представител по пълномощие – адв. Г. Стоянов от Адвокатска колегия – София за отмяна на Решение № 24837/19.06.2026 год., постановено по КАНД № 5048/2026 год. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено в сила Решение № 878/11.03.2026 год., постановено по НАХД № 5288/2025 год. по описа на Софийски районен съд. Искането е с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК. Като фактическо основание на формулираното искане е посочено, че в производството пред касационната инстанция е нарушено правото на защита на касатора, доколкото за датата на проведеното съдебно заседание по делото не е бил призован нито оспорващия – М. Б. Т., нито неговия процесуален представител – адв. Г. Стоянов. В допълнение са развити и доводи по същество относно липсата на осъществено от оспорващия административно нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а също така и относно допуснати в Наказателното постановление съществени процесуални нарушения. В съответствие с така заявените аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение № 24837/19.06.2026 год., постановено по КАНД № 5048/2026 год. по описа на Административен съд – София-град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. След анализ на заявените твърдения, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира сезиращото искане за процесуално недопустимо. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството по чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове е неприложимо по отношение на производствата по ЗАНН, доколкото в последния, Глава ІІІ, Раздел VІІІ е регламентирано специално производство по възобновяване на административнонаказателните производства. В чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН изрично е указано, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. С оглед така цитираната правна регламентация и предвид формулираното искане, в случая е приложимо производството по чл. 70 и сл. от ЗАНН, а не производството по чл. 237 и сл. от АПК. От друга страна, нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗАНН указва, че искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1, като ал. 2, изр. 2 изрично указва, че в случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд. В съответствие на така цитираната правна регламентация, доколкото в настоящия случай е заявено искане за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила решение на Административен съд – София-град, постановено в производство по чл. 63в от ЗАНН, компетентен да разгледа искането е друг състав на същия съд. Предвид горното и доколкото в чл. 70 и сл. от ЗАНН е предвиден специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните производства, по който ред, компетентен да разгледа искането е съответния административен съд, настоящото искане с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. По изложените съображения, искането на М. Б. Т. от [населено място], чрез представител по пълномощие – адв. Г. Стоянов от Адвокатска колегия – София се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,