Определение № 207 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 943/2019 г.

ВКС21.07.2020 г.докладчик Димитър Димитров

Диспозитив

ВРЪЩА подадената от „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ Б. дол, [улица], против решение № 2171/14.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година касационна жалба с вх. № 9147/20.12.2018 година. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 943/2019 по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ Б.дол, [улица]. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9147/20.12.2018 година, подадена от „Въгледобив Бобов дол“ Б. дол, срещу решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година. С постановеното по делото определение № 696/16.09.2019 година е допуснато касационно обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година, като на жалбоподателя е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 8000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му е указано, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъдат върнати, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. „Въгледобив Бобов дол“ Б. дол е уведомено за дадените указания на 02.10.2019 година и от тази дата е започнал да тече дадения от съда едноседмичен срок за внасяне на държавната такса, като същият е изтекъл на 09.10.2019 година. В тези срок дължимата се по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК такса не е внесена и не са представени доказателства за това. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 4 и чл. 285 от ГПК, поради което подадената от „Въгледобив Бобов дол“ Б.дол касационна жалба трябва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. В случая е без значение обстоятелството, че с решение № 65/14.10.2019 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по т. д. № 55/2011 година на основание чл. 709, ал. 1 от ТЗ е било възобновено прекратеното с решение № 36/04.06.2015 година по същото дело, на основание чл. 707, ал. 1 във връзка с чл. 705, ал. 2 от ТЗ, производство по несъстоятелност на „Въгледобив Бобов дол“Б.дол като дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието му. Съгласно чл. 714 във връзка с чл. 710 и чл. 709, ал. 1 от ТЗ това решение има действие от момента на постановяването си-14.20.2019 година, който момент е след изтичането на определения срок за внасянето на държавната такса-09.10.2019 година, поради което и не следва да бъде взимано предвид по отношение на задължението за внасяне на държавна такса съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК. Също така, независимо че с постановеното по делото определение № 46/18.02.2020 година е било оставено без уважение искането на „Въгледобив Бобов дол“ Б.дол за освобождаване от задължението за предварително внасяне на определената с постановеното по делото определение № 696/16.09.2019 година държавна такса, нов срок за внасяне на същата не трябва да бъде определян, нито пък следва да бъде прието, че дружеството вече е освободено от същата по силата на постановеното по т. д. № 55/2011 година по описа на Окръжен съд Кюстендил решение № 65/14.10.2019 година. Поначало юридическите лица не могат да бъдат освобождавани от задължението за внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което с подаването на такава молба на практика се цели продължаването на срока за внасянето на таксата, без да има основания за това по чл. 63 от ГПК, което води до нарушаването на правата на насрещната страна. Поради това подадената от „Въгледобив Бобов дол“Б.дол молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК не води до спирането или прекъсването на срока за внасяне на дължимата се държавна такса. Идентично е положението, в случаите, когато с молбата се е целяло отлагане на задължението до произнасянето на съда по несъстоятелността по искането за възобновяване на производството по несъстоятелност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

Цитирани разпоредби

13