Решение № 368 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г.

Решение № 368 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 304 от 4.04.11 г. по настоящото дело е допуснато на касационно обжалване на решение № 95 от 3.06.10 г. по гр. д. № 117/10 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен искът на Р. С. Д. срещу Е. Р. М. за делба на вилен имот, представляващ вилна сграда с обща площ от 67 кв. м., лятна кухня и гараж, външна тоалетна и кладенец, построени в ПИ № 1666, част V, местност "А. ч.", селищно образувание "И.", [община]. Обжалването е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за последиците на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск по чл. 21 от СК (отм.) и по-конкретно - дали следва да се приеме, че в този случай процесните сгради са съпружеска имуществена общност, или са изключителна собственост на другия съпруг. По този въпрос настоящият състав приема следното: В решение № 541 от 7.07.2004 г. по гр. д. № 158/04 г. на ВКС, I ГО, е прието, че след като не е установено да е налице влагане на лични средства на единия от бившите съпрузи при придобиване на процесния апартамент, то той представлява съпружеска имуществена общност и след прекратяването и с развод дяловете на бившите съпрузи са равни. Обратно - в обжалваното решение на Сливенския окръжен съд е прието, че след като е бил отхвърлен предявеният от Р. С. Д. срещу Е. Р. М. иск по чл. 21 от СК (отм.) за установяване на пълна, евентуално - частична трансформация на негови лични средства, вложени в построените по време на брака им сгради - вилна сграда, лятна кухня и гараж, външна тоалетна и кладенец, построени в ПИ № 1666, част V, селищно образувание "И.", [община], то тези сгради и подобрения са изключителна собственост на бившата съпруга Е. М. По тази причина е бил отхвърлен и искът за делбата им. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение № 541 от 7.07.2004 г. по гр. д. № 158/04 г. на ВКС, I ГО. Установената в чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) презумпция за съвместен принос в придобиването на имоти по време на брака може да бъде опровергана при уважаване на иск по чл. 21 от СК (отм.). При отхвърлянето на този иск обаче презумпцията остава в сила - имотите се считат включени в съпружеската имуществена общност, като придобити със съвместен принос на двамата съпрузи. Затова след прекратяването на брака им тези имоти са съсобствени и подлежат на делба при равни квоти. По съществото на касационната жалба. Установено е по делото, че процесните сгради са построени по време на брака между страните Р. С. Д. и Е. Р. М. Вилното място, върху което са построени сградите, е било изключителна собственост на съпругата, придобито от нея по дарение преди брака. По време на брака и преди строежа на сградите, тя е прехвърлила % ид. част от мястото на своя съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, но този договор е бил развален с влязло в сила решение № 142 от 11.07.07 г. по гр. д. № 42/07 г. на Сливенския окръжен съд. По силата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, с развалянето на договора вилното място се е върнало в патримониума на Е. М. Това обаче не се отнася за сградите, които остават съпружеска имуществена общност, след като са строени по време на брака и след като не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). В случая следва да се има предвид и разрешението, дадено с т. 4 на ППВС № 5/1972 г., което се прилага и при действието на СК от 1985 г. (отм.) - че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност и без да е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. По изложените съображения процесните сгради са се включили в съпружеската имуществена общност на Р. С. Д. и Е. Р. М. и след прекратяването й подлежат на делба при равни квоти. Това налага отмяна на въззивното решение в тази част и постановяване на друг резултат - допускане на делба за тези сгради, ведно с правото на строеж върху мястото - индивидуална собственост на Е. М. Не следва да се допуска до делба кладенецът, тъй като той няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост, а е подобрение върху земята. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,